Глицки чу изстрел от пушка от дясната си страна, в началото на кея, след това още един, примесен с няколко бързи изстрела от пистолет — някой стреляше с автоматично оръжие и с двете ръце. Метна бърз поглед и видя как Харди се строполява на земята.
Глицки напусна прикритието на сградата и хукна, криволичейки.
Макгайър, който сега стоеше сам на кея, бе изстрелял двата си патрона по Ник Сефия. Ако онзи не беше мъртъв, Макгайър смяташе, че поне е свършено с кариерата му на танцьор. Макгайър бе извадил гилзите и държеше в ръка още два патрона, които се готвеше да зареди. Но за това се искаше време. Не много, но достатъчно за Рее, който изскочи от входа и хукна към Макгайър с див крясък и протегнал напред автоматичния си пистолет. Приближи на около метър и половина, насочи пистолета към главата на Макгайър и дръпна спусъка.
Не последва нищо. Автоматичното оръжие засече. Рее яростно се втренчи в него за части от секундата, изруга и го захвърли на асфалта. Глицки, който се намираше на по-малко от шест метра във входа на хамбара, почти видя мига, в който Рее осъзна, че в другата си ръка държи още един пистолет. Макгайър обаче вече бе презаредил пушката си и щракна затвора, когато Рее протегна другата си ръка.
Глицки се облегна на вратата на хамбара, внимателно се прицели и, стиснал револвера си с две ръце, стреля два пъти — първият куршум улучи Рее под дясната ръка и премина през дробовете и сърцето му, а вторият изобщо не го засегна. Вторият изстрел обаче не беше необходим. Дори наказателните роти убиваха по-бавно — Рее беше мъртъв, преди да се строполи на земята.
Трясъкът от изстрела още не бе заглъхнал, когато едновременно се разнесоха още два изстрела — единият отляво на Глицки от предната част на кея, а другият зад него. Той се завъртя бързо, стиснал револвера си с две ръце, и видя как на по-малко от три метра зад гърба му Джърсън бавно се плъзга по гипсовата мазилка на съседния склад, а върху бялата стена след него остава кървава следа. Обърна се и видя, че Харди бавно се изправя с оръжие в ръка, а Моузес се е запътил към него.
Изведнъж Глицки осъзна, че не е сигурен дали може да помръдне. Във внезапната оглушителна тишина ръцете му се отпуснаха и той тежко се облегна на вратата на хамбара. Но върху асфалта напълно неподвижно лежеше Холидей, чийто изстрел преди малко несъмнено бе спасил живота му. Ако беше жив, ако някой от онези също беше жив, трябваше да извикат линейка. Дори секундите бяха от значение. Глицки трябваше да провери.
Явно Харди и Макгайър си бяха помислили същото и тримата мъже се скупчиха над поваления си съюзник. Холидей не помръдваше. Стояха плътно около него, Глицки коленичи и опипа пулса на шията му, но тогава нещо отново наруши тишината.
Женски глас издаде рязка заповед:
— Свали го! Внимавайте, момчета!
Обърнаха се и се пръснаха с насочени оръжия, но почти веднага се разнесе един последен откос.
Джина Роук вървеше бавно, без да им обръща внимание, и предпазливо напредваше към тялото на един мъж, който се бе извърнал и бе стрелял по нея, след като бе извикала.
Глицки, Харди и Макгайър бяха видели всичко — проснат по корем Рой Панос беше насочил пистолета си право към Джина. Преди да извика тя, той очевидно бе смятал да очисти един, а може би всички мъже, преди те да успеят да го довършат.
Джина спря до тялото му и го ритна, както би направила с мъртъв плъх, а пистолетът й оставаше неизменно насочен към главата му. След това вдигна поглед към другите трима стрелци, раменете й се опуснаха и тя се запъти към тях.
Никой от основните участници не би отгатнал продължителността на престрелката, но едва ли някой от тях би казал, че е по-малко от десет минути. Само че от първия до последния изстрел общото време на престрелката беше една минута и двайсет и две секунди.
31
Лен Фаро остана за малко извън осветения периметър на местопрестъплението, преди да влезе вътре, и си мислеше, че вероятно това са двете най-наситени с убийства седмици, откакто работеше в полицията. Докато пристигне на Кей 70, вече се бе смрачило и на мястото цареше огромно оживление с трите телевизионни и двата местни радиоекипа, шестте или седемте полицейски коли, няколкото коли без отличителни знаци, двете линейки, микробуса на патолога и една лимузина, която сигурно беше на някой от големите шефове.