— Не знам, сър. — Огледа се наоколо и добави: — Но е възможно Холидей и тези хора да са били замесени в нещо.
По всичко личеше, че това развитие на събитията никак не допадна на заместник-началника. Погледът му строго обходи хората около него, върна се на Джърсън и обхвана цялото местопрестъпление, плъзгайки се над тялото на Холидей.
— Какво става, по дяволите? Някой да има представа?
— Вие бранете крепостта тук — обади се Джон Страут, — а аз ще се поразходя и ще наобиколя другите си клиенти. Джими!
Патологът се отдалечи по кея, придружаван от един от останалите специалисти по огледа на местопрестъпленията.
След като той си тръгна, Кунео и Ръсел си размениха по още един поглед, но този път Батист ги забеляза.
— Хайде да ви чуя, момчета. С каквото и да разполагате, сега е моментът да го споделите.
Кунео се прокашля и поде:
— Двамата с Линкълн работехме малко с Рой Панос. Първия труп ей там — посочи с палец той.
— Какво искаш да кажеш с това „работехме с него“? — попита Батист.
— Той беше от Специалните патрули…
— Роднина ли е на Уейд?
— Да, сър. Брат му е. Даваше ни сведения.
— За какво?
— Най-напред за убийството на Силвърман. След това на Мат Крийд, другия специален патрул… — Признанието костваше много на Кунео. Отново прочисти гърлото си и каза: — И за двойното убийство в Тендърлоин.
Батист скръсти ръце.
— Да не искате да ми кажете, че този Панос е бил източник на информация за разследването на четири убийства?
Ръсел се хвърли в защита на партньора си:
— Те всички бяха свързани, сър.
— Надявам се да успея да се усмихна. Добре, къде е мястото на Пол Тию в това?
Двамата инспектори от отдел „Убийства“ отново се спогледаха, но без да го крият. Отново заговори Кунео:
— Първоначално той движеше случая на Крийд и убийството в Тендърлоин.
— Но после и двата случая бяха възложени на вас — опита се да си изясни нещата Батист.
— Точно така — кимна Кунео. — Лейтенантът ни ги предаде. И двата бяха свързани със Силвърман, а този случай вече беше наш. Сметна, че така ще е по-ефективно.
— Само че Тию продължи да разследва? Защо му е да го прави? — Батист срещна празни погледи около себе си и се обърна към Фаро. — Сержант, ще ми е много интересно, ако има с какво да ни помогнете.
Фаро подръпна туфичката косми под долната си устна.
— Предполагам, че е имал някои въпроси.
— Какви въпроси?
— Във връзка с уликите от местопрестъплението в Тендърлоин.
— Той ли ви го каза?
— Съвсем бегло.
— Но нищо конкретно?
— Не, сър, дори да е имал конкретна информация, не я сподели с мен.
— Какво ви каза, когато ви заведе в дома на Холидей? Коя беше причината?
— Вече ви казах — да сваля отпечатъци. — Фаро се обърна към инспекторите. — Каза ми, че ви прави услуга, момчета.
— Глупости — заяви Кунео. — Никого не сме изпращали там. — Беше ядосан и не полагаше никакви усилия да го прикрие. Ако не присъстваше Батист, сигурно щеше да се нахвърли на Фаро. — Ако имахме подобна молба, щяхме да я отправим направо към криминалистите, Лен, както правим винаги, и ти много добре го знаеш. Това наистина ме вбесява — добави той, без да адресира забележката си към никого конкретно.
Батист не му обърна внимание.
— Добре — посочи той към Кунео и Ръсел. — Включете това нагоре в списъка си, може дори на първо място. — Отново огледа целия район: — Все пак какво се е случило тук, по дяволите? Какво е довело Бари тук? Трябва да е нещо свързано с тези специални патрули, не мислите ли? Колко от тях са мъртви?
— Двама — каза Ръсел. — Рой Панос и Мат Крийд.
Но Кунео не можеше да остави нещата така.
— Добавете и Ник Сефия. И той работеше за Панос. Беше му племенник. — Посочи към трупа и каза: — Тялото там във входа е неговото.
— Мамка му! — тежко въздъхна Батист. — Някой обади ли се вече на Уейд? Къде е Лание? — Обърна се и извика: — Марсел!
Лание дотича от мястото, където се бе строполил Сефия.
— Да, сър?
— По-добре се свържи с Уейд Панос и го извикай тук възможно най-бързо. Това е брат му Рой, а това е племенникът му Ник. Най-вероятно всичко е свързано с него. Трябва да проверим какво знае.
— Какво предполагате? — попита Лание.