Роук отпи още една глътка от манерката и отново се намръщи.
— Ще ме сметнеш ли за лигла, ако аз не го направя?
— Разбира се. — Широка усмивка. — Но на кой му пука какво мисля аз? Постъпи както искаш, пак ще те харесвам.
Мишел се изправи, изтупа дупето си и се загледа в леденото поле, ширнало се пред тях.
— Като стана дума за риск, искаш ли да опитаме? Може би трябва да се откажем?
Роук също бе станала.
— И да пропусна най-добрата гледка в Сиера? Предпочитам да умра, докато се катеря.
— Значи тръгваме?
— След теб, приятелко, след теб.