Арета Лабонте бе арестувана на територията на дванайсети жилищен квартал, на юг от площад „Юниън“, известен като Трийсет и втори участък или просто като Трийсет и втори. Той бе един от шестте градски участъка на групировката УГП, собственост на бизнесмена филантроп Уейд Панос. При него вероятно работеха общо около деветдесет помощници, а това, както и голямата територия, която неговите патрули контролираха, го правеха една от могъщите фигури в града.
Случаят на Арета не бе първата нередност в участъците на Панос, на която Фрийман се бе натъквал. Всъщност краткото предварително проучване, което адвокатът бе извършил — така нареченото „надушване на следата“, — разкри широко разпространени твърдения за използване на непозволена сила, подхвърляне на улики и тормоз от страна на помощник-патрулите. Ако Харди успееше да отърве Арета, като докаже неправомерността на действията на арестувалия я помощник, и ако някоя от другите „надушени следи“ бъдеше доразвита и вкарана в съда, той и Фрийман можеха да заведат срещу Панос дело за астрономическа сума. Можеха също така да призоват като ответник по делото и редовната полиция, задето допуска нередностите да продължават.
В момента обаче Харди не се чувстваше във форма за голямата битка. Той вдигна ръка и притисна слепоочията си, после бавно издиша докрай.
— Не е просто дело за проституция. Ще изскочи нещо по-голямо, а забавянето само ще ни попречи. Може да спечелим големи пари, но най-напред трябва да разпердушиня този свидетел. Ако се прекърши, продължаваме напред. Това е планът.
— Ще видиш зор, особено с това замътено съзнание.
— Ще се оправи. Болката помага на ума да се съсредоточи. А и аз наистина искам да го спипам.
— Кой е той?
— Главният свидетел на прокурора. Ченгето, което я е арестувало. Ник Сефия.
Холидей рязко се изправи.
— Ник Шилото?
— Аха.
— Какво е направил този път?
— Подхвърлил е наркотик на моето момиче.
— Нека позная: не му е пускала или е отказала да си плати за охраната, затова я нарочил.
— Стара песен, а?
— Стара и популярна, Диз. Всеки ще ти я изпее.
— Кой всеки?
Холидей вдигна рамене:
— Кварталът. Всички.
Харди отведнъж стана самата деловитост. Знаеше, че Холидей има бар — „Ноев ковчег“ — малка лодка в центъра на Трийсет и втори. Знаеше и още как, нали снощи лично затвори заведението. Досега обаче не бе гледал на Холидей като на средство за набавяне на ищци по случая Панос. Чак сега му просветна:
— Имаш ли имена, Джон? Хора, които биха разговаряли с мен? През последните няколко месеца говорих с много хора от квартала. Недоволни са, но никой не казва нищо конкретно.
Кратко изръмжаване в отговор:
— Женчовци. Страхуват се.
— От Уейд Панос?
— Естествено, че от кого другиго? — рече Холидей, бавно кимна с глава и подръпна крайчеца на мустака си.
— Това искам от теб. — Харди се поколеба и продължи: — Джон, точно това търсим с Фрийман. Имаме нужда от свидетели, които да кажат, че случаи като ареста, извършен от Сефия, с който се занимаваме днес, са част от една практика, която градската управа поощрява от години. Ако знаеш някакви имена, ще се радвам да ги чуя.
Холидей кимна замислено:
— Може би ще намеря, дори много. Казвам ти, пълно е с такива. — Очите му се поприсвиха: — Знаеш, че Ник му е племенник, нали? На Уейд.
— Племенник на Панос? Значи собственият му чичо го е уволнил?
— По-скоро го е предпазил от неприятностите. Сега работи в Диамантения център.