Панос го потупа по ръката:
— Не, не на теб. На адвокатите. Кучи синове!
— Че защо брат ти ще се ядосва на Ник? — Холидей отново отпи от бърбъна си.
— Защото навремето работеше за него. Това злепоставя Уейд. Искам да кажа — та нали Ник е патрул, по дяволите! Като е закопчал една уличница, поне да си остане закопчана. Сега сигурно ще тръгнат да следят и останалите от гилдията.
— Съдията ми съдра задника. И това копеле адвокатът… Убеждаваше съдията, че лъжесвидетелствам, и само хленчеше за протокола: „Показанията на свидетеля, извършил ареста, не са достатъчно убедителни, що се отнася до обстоятелствата, касаещи акта на задържане“. Е, добре, драги ми господин Харди, сега ви се е паднало да се порадвате.
Холидей се престори на изненадан:
— Моят адвокат се казва Харди. За Дизмъс Харди ли става дума?
Сефия направо щеше да го изпепели с поглед:
— Откъде, по дяволите, да знам? Както и да му е името обаче, видя ли го пак, ще му се иска да не ми се е мяркал пред очите.
— Значи е успял да ги убеди, че си й подхвърлил наркотика?
Рее хвърли бърз поглед към Сефия. Но Сефия задържа очите си, вперени в Холидей, сякаш обмисляше нещо.
— Тя не си плащаше — каза той накрая, а в гласа му звучеше хладна омраза. — Уейд не я искаше в своя участък. В повечето случаи това означава престой в интензивното. Мислех, че правя услуга на тази кучка.
Франи, съпругата на Дизмъс Харди, вдигна изненадано глава. Тъкмо бяха седнали в малко испанско ресторантче на улица „Клемънт“, недалеч от собствената им къща на Трийсет и четвърто авеню.
— Няма ли да пиеш вино? — попита тя.
— Тази вечер не.
— Нищо ли няма да пиеш?
— Само вода. Чиста работа.
— Добре ли си?
— Да, просто понякога не ми се пие.
— Аха. Спомням си, че беше така малко след раждането на Винсънт.
Синът им Винсънт сега беше тринайсетгодишен. Тя се пресегна през масата и постави ръка върху неговата.
— Лошо ли ти е от снощи?
По лицето му пробяга мрачна усмивка, която бързо изчезна.
— Снощи не мислех така. Изгубил съм форма да се наливам с алкохол.
Франи стисна ръката му:
— Понякога е добре да не си във форма. — После попита по-меко: — Как е Джон?
— Забавен, очарователен, пийнал. Както обикновено. Тази сутрин намина в кантората свеж както краставичка. Може би е изливал питиетата си в саксиите.
— По кое време се прибра?
— Около… един? Това е само предположение. Ти спеше, струва ми се.
— Не си ли доволен, че взе такси, когато излизаше?
— Очарован съм. Трябва да съм взел такси и на връщане, предполагам.
— Ако Джон не те е докарал.
Харди потърка слепоочието си с два пръста:
— Не. Мисля, че можем да изключим тази възможност.
Тя го погледна загрижено:
— Наистина ли не си спомняш?
— Не. Спомням си. И през ум не ми мина, че съм зле, докато тази сутрин в главата ми не заблъскаха чукове. — Той сви рамене: — Знаеш как е с Джон…
— Може би не трябва да поддържаш неговото темпо.
— Всички това повтарят. Сега и ти.
Келнерът пристигна с поднос с прясно изпечен хляб, маслини и твърдо пикантно сирене, Франи си поръча шардоне както обикновено. Харди се задоволи с вода, както се бе зарекъл. Продължаваха да се държат за ръце. Сервитьорът изчезна и Харди поде разговора оттам, докъдето бяха стигнали:
— По-забавен е от повечето хора и е по-интересен от почти всички, освен от теб.
— Много мило, че казваш това. И то съвсем искрено. — Тя стисна ръката му. — Нямам нищо против Джон. Наистина. Не ти се сърдя. Не съм сигурна, че разбирам какво привлекателно намираш у него — е, ако беше жена, може би, — но не ми харесва да те гледам как страдаш.
— И аз не съм във възторг. Но когато си с Джон Холидей, понякога се случва да препиеш. А и въпреки всичко днешният ден не беше пълен провал. Може би все пак трябва да пийна нещо. За да отпразнуваме.
— Какво?
— Знаеш за съдебния иск за…
Разказа й за следобеда в съда, за това, как бе предизвикал отхвърлянето на уликите, предоставени от Ник Сефия, което пък бе довело до приключване на делото срещу Арета Лабонте.
— Не че това ще промени съществено живота й. Сигурно вече е отново на улицата, въпреки че ако има ум в главата си, няма да работи из участъците на Уейд Панос. Хубавото е, че сега официално им дадохме да разберат, че такива номера вече не минават. А след края на делото с Дейвид се случи нещо наистина драматично още там, в Съдебната палата.