Хънтър прокара пръст през пясъчнорусите си мустаци и се втренчи открито в зяпачите. После се обърна към Брил и каза:
— Ако е било обир, защо съдията въобще е отбил насам?
— За да се изпикае — отговори Брил. — Откъде да знам защо е отбил? Но е бил обран и това е единственото, което знаем засега.
— Било е предумишлено убийство — каза Хънтър. — Двама убийци. Видели са го на хиподрума и са си уредили среща. Може да са му продавали дрога. Един от тях се е качил в колата със съдията, сякаш е щял да сключва сделка, а другият останал навън. Не е стрелял през страничния прозорец, защото и другарчето му можело да отнесе някой куршум. Затова стрелял през предното стъкло. С четиридесет и пет калибров пистолет.
— Сега пък знаеш и оръжието — обади се Брил. — Защо реши, че е четиридесет и пети калибър?
— А ти как реши, че е отбил тук, за да се изпикае — отвърна Хънтър. — Но както и да го погледнеш, това си е предумишлено убийство.
— Ами другият? — намеси се Уендъл Робинсън. — Той да не би да е седял кротко в колата, докато съдията е звънял в полицията?
— Увличате се в подробностите, момчета — каза Хънтър. — Говорим за мотив. Дали убиецът е имал друг мотив освен обира?
— Добре, ще възложим работата на теб — каза Брил. — Изготви списък със заподозрените. Но трябва да имаш достатъчно хартия и моливи и поне един месец никаква друга работа. Нали знаеш за колко имена става дума? Всеки адвокат, който някога е заставал пред съдия Гай. Всеки, когото е изпратил в затвора. Всеки от прокуратурата на област Уейн. Всеки полицай. Добре де, ще се изкажа консервативно — поне половината полицаи в града. Още сега ще трябва да запишеш около две хиляди и петстотин имена. Всеки, който някога се е сблъсквал с онзи задник — съдията, си е пожелавал да го очисти.
Уендъл Робинсън се обърна към Хънтър.
— Тази идея го притеснява — каза той.
— Да — съгласи се Хънтър, — той просто не иска да мисли за това. Но при всички положения е било предумишлено убийство и той го знае.
Морийн Дауни се появи на свой ред от тъмнината и застана до тях. Заслуша се в разговора, притиснала бележника и чантата си към гърдите, както ученичките носят учебниците си. Когато Хънтър я забеляза, тя каза:
— Ако е било предумишлено убийство, защо той въобще е отбил насам?
— За да отиде до тоалетната — отвърна Хънтър. — Морийн, хайде да се махаме оттук и да си намерим някоя уютна мотелска стая.
— Нека първо да видим дали няма да успеем да идентифицираме другата кола — каза Морийн.
— Ако мислиш, че ще ме впечатлиш с тези детективски дивотии, значи си луда. Ти си момиче, Морийн — отвърна Хънтър.
— Знам, че съм момиче — отговори Морийн.
Тя беше винаги готова да се усмихне и никога не се шокираше от думи или рани от куршум. Имаше здравия вид на кестенява, петдесеткилограмова състезателка по маратон. От четиринадесет години работеше в полицията на Детройт, пет от които като детектив. Хънтър обичаше да й напомня, че е момиче. Или пък й казваше, че е просто едно от момчетата. Обичаше да си играе с нея и да гледа идеалните й зъби, когато се усмихнеше на шегата му.
Брил докосна ръката й с фенерчето си и попита:
— Каква друга кола, Морийн?
Изчакаха Реймънд Круз, който се приближаваше към тях.
— Кой иска още едно? — запита той с нисък глас. — Двайсет и пет до трийсетгодишна бяла жена, няма идентификация. Добре облечена, застреляна, вероятно изнасилена. Белези от изгорено, или поне прилича на изгорено, по вътрешната страна на бедрата. Намерили са я в Палмър парк преди около час.
— Ухапвания от насекоми — каза Хънтър. — Те приличат на белези от изгорено. Спомняте ли си онзи тип, някакъв началник от „Дженеръл мотърс“? Изглеждаше сякаш е бил горен, но се оказа, че белезите са от ухапвания на мравки.
— Възможно е при човек, който е лежал няколко дни сред плевелите — прекъсна го Реймънд. — Но този труп е пресен. Патрулна кола от Дванадесето управление забелязала някакъв тип на игрището за голф в два сутринта. Насочили фенерите си към него и той побягнал. Втурнали се след него и едва не паднали върху трупа на жената.
— Хванали ли са го? — попита Брил.
— Не, но мислят, че все още е в парка.
— Кажи им, че ако искат да идентифицират дамата, трябва да отидат до Удуърд. Там се събират всички проститутки и педали — намеси се Хънтър.