— Разпитах Херцог, но той каза, че жената не приличала на проститутка. Вероятно е била изхвърлена там. Затова ние можем да се заемем с нея, ако искаме. Херцог пита как изглеждат нещата тук. Казах му, че не знам. Може да си останем тук цял ден и да имаме нужда от помощ.
— Имаме и втора кола на местопрестъплението — каза Морийн. — Един младеж се мотае наоколо. Трябва да чуете историята му.
Реймънд я погледна топло, почти усмихнато и каза:
— Обръщам ти гръб само за няколко минути, Морийн, и ти успяваш да намериш свидетел. Добър ли е?
— Мисля, че ще ти хареса — отговори Морийн и отвори бележника си.
В показанията си Гари Соуви, двадесет и осем годишен, обясни как колата му била открадната предишната седмица и как един негов приятел случайно я забелязал тази вечер на паркинга на кафе „Интимно“ на „Джон Р“. Гари разказа как отишъл там с бейзболна бухалка в ръка, за да изчака крадеца да излезе от заведението и да влезе в колата. Гари съобщи, че чакал близо до местното радио, което се намира между кафене „Интимно“ и „Противопожарно оборудване Американ Ла Франс“. Около един и половина видял сребристия марк, който хвърчал с висока скорост по „Джон Р“. За задницата му бил залепен черен буик. Гари чул свирене на гуми и си помислил, че двете коли са завили по „Ремингтън“. Той самият стоял от северната страна на паркинга на „Американ Ла Франс“, затова не видял какво точно станало. Но чул нещо, което му прозвучало като изстрели. Пет броя. Дори още можел да ги чуе, ако се съсредоточи. Бам, бам, бам, бам-бам. Около минути по-късно чул нещо като женски писък, но не бил съвсем сигурен за това. Попитаха го дали е сигурен, че черната кола е била буик. Гари потвърди, че е сигурен. После добави, че бил модел „Ривиера 80“. Каза, че бил готов да се обзаложи на това.
— Онази част с писъците на жената — каза Реймънд и замълча за момент. — Първо… Гари успял ли е да хване човека, откраднал колата му?
Морийн обясни, че колата всъщност била изоставена на паркинга от два-три дни и собственикът на кафене „Интимно“ вече се канел да се обади в полицията, затова Гари бил все още бесен.
— Харесвам тази част с писъците на жената — добави тя. — Можем да си поговорим още малко по въпроса с Гари.
— Ако е имало жена със съдията и убиецът е решил да я застреля, защо не го е направил тук? — запита Реймънд.
— Завел я е в парка, за да се позабавлява първо — отговори Хънтър.
Брил се намеси:
— Обичам да ви слушам, момчета. Хващате се за минималната вероятност тук въобще да е имало жена и веднага я превръщате в онази, намерена в парка. Две отделни убийства без очевидна връзка между тях с изключение на това, че са станали приблизително по едно и също време. Съдията тук, а жената на около шест-седем километра оттук в Палмър парк.
— На отсрещната страна на улицата към Палмър Удс — уточни Реймънд. — Там, където живееше съдията.
Това спря Брил за момент. Той каза:
— Добре, щом искате да вярвате в това, чудесно. Ако съществува връзка, до следобед ще знаем, но в момента не възнамерявам да започна да подскачам и да се вълнувам. Знаете ли защо?
Докато Брил говореше, групата мръдна встрани, за да направи път на буса на моргата и Реймънд не чу остатъка от думите му. Не му и трябваше. Норбърт Брил нямаше да заподскача, защото си беше Норб Брил — преценяваше уликите внимателно, преди да изкаже мнението си, и запазваше подозренията си за себе си. Сигурно сега щеше да каже: „Дори все още не сме чули причината за смъртта от съдебния лекар, а вие вече говорите за връзка“. Брил си беше изградил определен маниер на работа.
Реймънд Круз още работеше върху своя.
Тридесет и шест години. Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? Той искаше да стане полицай. Стана полицай. Но какъв? Тук нещата ставаха неясни. Униформен полицай? Началник на управление? Администратор? Заместник-началник някой ден, с голям кабинет и завеси. По дяволите, защо да не работи и за „Дженерал мотърс“?
Реймънд можеше да е сериозен като Норбърт Брил. Можеше да е спокоен като Уендъл Робинсън. Можеше да е груб и малко откачен като Джери Хънтър. Или пък можеше да изглежда хладнокръвен, застанал с ръце в джобовете на тъмния си костюм, с тържествено изражение под бандитските мустаци. Момичето от „Нюз“ щеше да приеме това за поза: ченгето от дагеротипната снимка, което сега носеше тридесет и осем калибров „Смит“ с гумени ивици върху дръжката вместо четиридесет и четири калибровия барабанлия.