Как можеше да й обясни себе си? В главата му се появяваха образи, както в този момент, и го подтикваха да свърже двете убийства, защото знаеше без съмнение, че връзката съществува, а балистичната експертиза и червилото върху фасовете щяха да докажат това. Или пък тестовете нямаше да докажат нищо и точно затова те бяха отегчени, цинични ченгета, които рядко се надяваха и никога не се разочароваха. Трябваше да й каже, че има различни видове полицаи, както има различни видове свещеници и бейзболисти. Защо момичето му каза, че позира? Каза му, че играе роля. Човек трябваше да знае, че го прави, преди да го обвинят в позьорство. Полковникът със старомодната кавалерийска шапка в онзи филм за Виетнам — как му беше името — Робърт Дювал, който се събличаше на плажа, за да кара сърф, докато виетнамците стреляха по него, това беше позьорство, за бога.
Реймънд Круз се обърна към сержантите си, които наблюдаваха оттеглянето на буса на моргата.
— Кой иска да отидем до Палмър парк? — попита той. — Морийн?
Седяха сами в тъмносиния плимут и никой не проговори, докато не стигнаха почти до парка. Морийн реши, че Реймънд обмисля случая, прехвърля наум уликите и затова е вглъбен в себе си. Това беше чудесно. Тя никога не се чувстваше задължена да говори, когато нямаше какво да каже.
В девети клас Морийн Дауни беше написала съчинение, озаглавено „Защо искам да стана полицай някой ден“. (Защото звучи наистина вълнуващо…) Трябваше да напусне Нашвил, Мичиган, за да осъществи мечтата си. Влезе в Полицейската академия на Детройт и после, в продължение на девет години, работи в отдел „Сексуални престъпления“. Джери Хънтър я питаше защо според нея са я назначили в този отдел и я разглеждаше внимателно през полуотворените си очи. Разпитваше я за перверзници със странни фетиши и Морийн казваше:
— Какво мислиш за човек, който ближе мед от краката на момичето?
Хънтър отговаряше:
— Какво нередно има в това? Хайде, Морийн, дай нещо наистина странно.
— Страхувам се, че ако споделя нещо перверзно, ще го опиташ — казваше Морийн.
Тя се чувстваше удобно с всички членове на отдела, може би с Реймънд малко повече от другите, което не изглеждаше логично, тъй като през по-голямата част от времето той също беше доста тих. Но когато говореше, казваше неочаквани неща или задаваше странни въпроси, които не изглеждаха свързани с темата.
Както в същия този момент, след дългите минути мълчание, я запита дали е гледала „Апокалипсис сега“.
Да. Беше го гледала и го беше харесала.
— Какво ти хареса? — попита Реймънд.
— Мартин Шийн. И онзи на лодката, кльощавия, който едва не умря от ужас, когато видя тигъра.
— Хареса ли Робърт Дювал?
— Да, мисля, че е страхотен.
— Някога гледала ли си един стар филм, наречен „Стрелецът“?
— Мисля, че не съм.
— С Грегъри Пек. Доста стар филм. Даваха го по телевизията онзи ден.
— Не си спомням.
— Имаше една сцена в него — каза Реймънд. — Грегъри Пек седи до една маса в кръчмата. Ръцете му не се виждат, явно са в скута му. Влиза някакво наперено хлапе с два пищова и се опитва да започне схватка. Предизвиква Грегъри Пек да се протегне към пистолета си, за да може хлапето да си създаде репутация.
— Грегъри Пек имаше ли големи мустаци? — попита Морийн.
— Да, доста големи.
— Май съм го гледала. Приличаха на твоите.
— Какво?
— Мустаците му.
— Да, нещо такова. Та Грегъри Пек не помръдва. Казва на хлапето, че ако иска да вади пищови, той няма нищо против. После го пита: „Откъде знаеш, че не държа насочен към корема ти пистолет, докато стоиш там?“. Хлапето е готово да грабне оръжието си. Виждаш как стои и се опитва да вземе решение. Чуди се дали Грегъри Пек държи пистолет под масата, или не. Накрая хлапето се отказва. Напуска кръчмата, а Грегъри Пек се обляга назад на стола и виждаш, че в ръката си е държал ножче, с което е дялкал ноктите си.
— Да, гледала съм го — каза Морийн. — Но не го помня много добре.
— Хубав филм — отбеляза Реймънд и отново замълча.
4.
Когато Санди Стантън му разказа за първи път за албанеца, Клемънт попита:
— Какво, по дяволите, е албанец?
— Албанецът е дребосък с черна коса и огромна купчина мангизи, които държи в мазето си — отговори Санди. — Казва, че ги държи в каса в някаква тайна стаичка. Можеш ли да повярваш?