Реймънд видя как младежът сви рамене бавно, без да отговори.
— Дай да видим косата ти — каза Хънтър.
Черният повдигна шапката над главата си и я задържа там.
— Ще я наречем рошава — каза Хънтър и записа нещо в протокола за разпит, оставен на бюрото му.
— Това е афро — възрази младежът.
— Афро? — повтори Хънтър. — Твърде скапано афро. Ще я запишем като рошаво афро.
После Хънтър се поизправи и каза в телефона:
— Да? Дарълд Удс? Е, кажи ми какво имаш.
Хънтър закима и започна да си води бележки в жълтия тефтер. Когато свърши, взе формуляра с конституционните права и се обърна към младежа:
— Защо си подписал това с името Доналд Удс? Излъга ме, Дарълд — каза той с наранен глас. — Опита се да ме убедиш, че си девствен, а те имат досие за теб, човече. Първо ще трябва да изтрия предишните ти глупости.
Дарълд Удс каза:
— Две кражби, при това невъоръжени, и онази дреболия с нападението…
— Дреболия. Нападнал си онзи тип с крик — каза Хънтър.
Брил закри слушалката с ръка и се обърна към Реймънд:
— Причина за смъртта — няколко изстрела. Два куршума, единият с медна обшивка, извадени от гръбнака, другият — в главата му…
— Съдия Гай ли? — попита Реймънд.
Брил кимна и каза в телефона:
— Добре, колко дупки има в момичето, Адел Симпсън? Сигурен ли си? Не можа да намериш повече, а?
Той отново закри слушалката с ръка и каза на Реймънд:
— Нещата изглеждат добре. Морийн вече е занесла куршумите в лабораторията.
Хънтър попита младия чернокож:
— Добре ли познаваш Адел Симпсън?
— Никога преди не съм я виждал.
— Взел си чантата й. Какво друго?
— За каква чанта говориш?
— Дарълд, кредитните карти на Адел Симпсън бяха у теб.
— Намерих ги.
Хънтър каза:
— Пак ли започваш да ме лъжеш, Дарълд? Говорим за убийство, човече, а не за някакво дребно нападение. Нали разбираш, доживотна присъда…
Реймънд се надигна от бюрото си. Отиде до младежа с карираната шапка и го докосна по рамото.
— Искам да те попитам нещо — каза той. — Става ли?
Чернокожият не отговори, но вдигна поглед към лейтенанта.
— Жената лежеше там мъртва, нали? — попита Реймънд.
— И аз това се опитвах да му кажа.
— С какво я изгори?
Младежът не отговори.
— Мамка му — изруга Хънтър. — Да го заключим горе.
— Само я докоснах — обади се младежът. — За да видя дали е жива.
— С какво я докосна? — попита Хънтър. — С оная си работа ли?
— Не, човече, нищо такова.
— В момента й правят аутопсия — съобщи Хънтър. — Ако намерят сперма в нея и тя отговаря на кръвната ти група, тогава ще се наложи да те попитаме дали си я изнасилил преди, или след като я застреля.
— Не съм я убивал. Намерихте ли пистолет у мен? Не, по дяволите.
— Къде я докосна? — попита Реймънд.
След кратко мълчание черният каза:
— Ами по краката.
— И само я докосна малко?
— Да, нали разбираш, съвсем малко.
— С цигара ли я докосна? — попита Реймънд.
— Да. Струва ми се, че беше с цигара.
— Запалена?
— Да. Ама беше изпушена. Всъщност фас.
— Защо я докосна с цигарата?
— Казах ви вече — отвърна младежът. — За да видя дали е жива. Това е всичко.
Реймънд отиде до кафемашината, взе стъклената кана и излезе от стаята.
Морийн Дауни, вървяща срещу него по коридора, вдигна папката, която носеше. Изглеждаше нетърпелива и доволна. Реймънд я изчака.
— Докладът на патолога — съобщи Морийн.
— Ами лабораторията?
— Все още сравняват, но засега са убедени, че куршумите са еднакви.
— Какъв вид оръжие?
— Имат частици от жената и два добри куршума от Гай…
— Норб ми каза.
— Деветмилиметров или калибър 38. Знаеш ли към какво се насочват сега? — попита Морийн с жизнерадостна усмивка.
— „Валтер П 38“ — каза Реймънд.
Усмивката на Морийн угасна.
— Откъде знаеш? — попита тя.
— Ноември седемдесет и осма — отговори Реймънд. — Убийствата на търговците на наркотици на улица „Сейнт Мери“…