Очите на Морийн отново се оживиха.
— Помниш ли? — запита Реймънд. — От дограмата бяха извадени два куршума от „Валтер П 38“.
— Мили боже — каза Морийн. — Предполагаш, че…
— Определено да — отговори Реймънд. — Върни се в лабораторията и ги накарай да сравнят куршумите от стената с куршумите, извадени от съдия Гай и Адел Симпсън.
— Звучи прекалено хубаво, за да е вярно — отбеляза Морийн.
— Да, ако се окажат същите.
Реймънд продължи надолу по коридора към мивката в килера на чистачите, където изплакна стъклената кана и я напълни с прясна вода. Помисли си, че трябва да сдържи вълнението си от предчувствието, което му казваше, че несъмнено всички куршуми ще са еднакви. Реймънд видя Клемънт Мансел, издокаран в хавайска риза в зелено, червено и жълто, застанал пред съдията. После видя как Клемънт Мансел се обръща и излиза от съда ухилен.
8.
Те бяха спокойни мъже, които обсъждаха убийството с нормален тон.
Робърт Херцог, инспектор от отдел „Убийства“, седеше зад покритото си със стъкло бюро в кабинета си със стъклени стени. Беше полицай от двадесет и девет години. Едър мъж с тъжно лице и гъста, посивяла коса. И Реймънд Круз, чийто поглед се отдели от прозореца, когато Херцог го попита дали слънцето го притеснява.
— Не, чудесно е — каза Реймънд.
— Стори ми се, че се мръщиш.
Прозорецът зад Херцог гледаше на юг към реката и горната половина на небостъргач, отразяващ слънцето.
— Е, какво знаем за Адел Симпсън?
— Работила в компания за недвижими имоти, разведена, без деца. Живеела сама в апартамент близо до Уестланд. Излизала с няколко души от службата. Единият — женен.
— Можеш ли да свържеш някой от тях със съдия Гай?
— Не знам още, но се съмнявам.
— Ще се нуждаеш от помощ в този случай. Ще видя какво мога да направя.
— Не знам… — каза Реймънд замислено.
Искаше да чуе на глас собствената си теория, без да прибързва и без да забрави нещо. Херцог го гледаше очаквателно, но Реймънд знаеше, че шефът му щеше да зададе подходящите въпроси и да го остави да мисли спокойно.
— Вероятно извадихме късмет, че ни възложи и двата случая — каза Реймънд. — Имам предвид, че двата случая можеше никога да не бъдат свързани. Първото, което направихме, беше да потърсим връзка и се оказа, че има такава. Гай и Адел Симпсън са убити с едно и също оръжие.
— Значи предполагаш — каза Херцог, — че същият човек е убил и двамата, но не знаеш дали става дума за отмъщение, ревност или нещо друго.
— Всъщност — отвърна Реймънд, — сега не мисля толкова за мотива. Най-очевидният отговор е, че Гай е убит по поръчка, а момичето просто е извадило лошия късмет да придружава съдията в този момент.
— Откъде знаеш, че момичето е било там?
— Свидетелят чул пет изстрела. Точно пет. После женски писъци, макар да не е съвсем сигурен в това. Три куршума в Гай плюс две изходни рани. Два куршума в тапицерията на колата. Други два, подобни на тях, извадени от трупа на Адел Симпсън. Влезли са откъм гърба и са стигнали до белите дробове.
— Не е сигурно, че точно Адел Симпсън е пищяла — отбеляза Херцог.
— Да. Не бих предложил това като доказателство в съда — съгласи се Реймънд, — но Евърет Ливингстън — един от служителите на паркинга в „Хейзъл парк“ — ни разказа, че Гай си тръгнал от надбягванията в сребристия си линкълн, придружен от руса жена в розова рокля, златни верижки и тъмно червило. А това отговаря на описанието на Адел Симпсън.
— Как този Евърет е забелязал всичко това? — запита Херцог.
— Евърет си спомня съдията, защото го познавал по физиономия. И освен това Гай участвал в лек сблъсък с черна кола, която била или буик или олдсмобил.
— Той описа ли шофьора на черната кола?
— Описа лявата му ръка — загоряла от слънцето, с червеникави косми и навит нагоре ръкав. После стигаме до Гари Соуви — бял, двадесет и осем годишен. Видял черен буик, който бутал колата на съдията надолу по „Джон Р“.
— Къде намираш подобни свидетели? — попита Херцог.
— Става още по-хубаво — отвърна Реймънд. — Един човек стоял на ъгъла на Девета миля и „Джон Р“ в един и половина сутринта, когато черна кола на „Дженерал мотърс“, вероятно буик, едва не скочила на тротоара и не прегазила кучето му. Човекът каза, че регистрационния номер бил ПИХ петстотин и нещо. Открихме „Буик Ривиера“ ПИХ 546, регистриран на Дел Уиймс, който живее в онази сграда.