— Коя сграда?
Реймънд кимна към прозореца.
— На „Лафайет“ номер 1300.
Херцог се завъртя, погледна към небостъргача и отново се обърна към Реймънд.
— Дел Уиймс има ли червеникави косми по ръцете си? — попита той.
— Не знам какъв цвят косми има. Бил е вън от града снощи.
— Тогава защо ми разказваш за него?
— Левият му калник е ударен — отговори Реймънд.
— Това е интересно.
— Освен това в апартамента му живее млада дама, която е била в „Хейзъл парк“ снощи.
— Дамата с червена коса ли е?
— По-скоро руса. Тя не е била в буика. Седяла е в един кадилак с… готов ли си? Скендер Лулджарай.
— Името ми звучи познато — каза Херцог.
— Скендер е братовчед на Тома.
— А, Тома — каза Херцог. — Албанецът. Не сме го чували от известно време, нали?
— Да. В момента албанците са кротки — каза Реймънд. — Говорихме със Скендер и той потвърди, че е ходил на надбягванията с една млада дама, но не се съгласи да ни даде името й.
— Защо?
— Те са си такива. Много прикрити хора. Но това няма значение. Знаем, че е същата млада дама, която живее в апартамента на Дел Уиймс, притежателя на черния „Буик Ривиера“. Името на младата дама е Санди Стантън.
Херцог изчака малко, после каза:
— Предавам се. Коя е Санди Стантън?
— Да се върнем назад към ноември седемдесет и осма и малка къщичка на улица „Сейнт Мери“ — каза Реймънд.
— А, да.
— В тази къщичка човек можеше да си купи дрога от висока класа. Една вечер през ноември трима бели влизат в къщата малко след единадесет…
Херцог се обади:
— Албърт Ракоста, Виктор Редик… да видим дали помня добре… Луис Никс…
— Той е бил шофьорът — каза Реймънд. — Оставяш най-доброто за накрая, нали? Всеки го прави.
Херцог се усмихна.
— И Клемънт Мансел.
— И Клемънт Мансел. Точно така — потвърди Реймънд. — С червеникавите косми по ръцете и сините птици. Помниш ли сините птици? По онова време Санди Стантън живееше на същия адрес с него. Мисля, че тогава Норб говори с нея. Аз не я познавах тогава, но си спомням, че я видях в съда. Видях я и днес следобед.
Херцог се сети за още нещо.
— Луис Никс беше убит с „Валтер П 38“, нали? — запита той.
— Така смятаме — отговори Реймънд. — Но имахме само една малка частица за проба. Не беше достатъчна, за да сме сигурни, че е от „Валтер“. Но помниш ли дограмата в къщичката на „Сейнт Мери“?
— Дограмата?
— Рамката на вратата между всекидневната и трапезарията — каза Реймънд. — От нея извадихме два куршума от „Валтер“. Оръжието не беше открито на местопрестъплението. Намерихме само жертвите. Три броя. Чамп, който ръководел бизнеса. Шорт Дог, осемнадесетгодишен, който играел ролята на портиер. И дъщеричката на Чамп, седемгодишна, която в този момент спяла в другата стая. Беше убита от куршум, минал през вратата.
— Помня момиченцето — каза Херцог. — И тримата са убити със същия пистолет, нали?
— Да, но не с „Валтер“, а с „Берета“, двадесет и втори калибър. Оръжието беше намерено в задната уличка, по него нямаше отпечатъци. Но когато Луис Никс се съгласи да ни сътрудничи, той каза, че беретата принадлежала на Клемънт Мансел.
— Почти не помня тази част — каза Херцог. — Важна ли е?
— Не искам да пропусна нещо — отвърна Реймънд. — Тогава се случи следното. Някой от квартала чул изстрелите и се обадил в полицията. Патрулната кола пристигнала там и заварила Луис, който седял в буса с работещ двигател. Клемънт, Ракоста и Редик вече се били измъкнали отзад, оставяйки Луис да се чуди какво става. Ние предложихме сделка на Луис и той ни предаде трите си другарчета. Редик и Ракоста бяха осъдени. Получиха доживотни присъди. Клемънт Мансел също беше осъден, но обжалва въз основа на клаузата за федерален арест. Помниш ли?
— Горе-долу. Продължавай.
— Апелативният съд преразгледа присъдата му и Клемънт беше освободен.
— Имаше нещо за някакво друго обвинение към него — каза Херцог, като се опитваше да си припомни.
— Мисля, че прокурорът оплеска работата — каза Реймънд. — По времето, когато беше арестуван, федералните издирвали Клемънт за някакво дребно престъпление — кражба на кола и прехвърлянето й през границата на щата. Адвокатът на Клемънт го накарал да се признае за виновен по обвинението на федералните и го изпратили в затвора в Милан за девет месеца. Докато излежавал присъдата си там, започнало делото за тройното убийство и бил осъден и по него. Луис Никс свидетелствал и разказал как планирали удара, как Клемънт приготвил оръжието и т.н. Осъдили ги на доживотен затвор и ги изпратили в Джаксън. Естествено, и тримата обжалвали. Молбите на Редик и Ракоста били отхвърлени, но жалбата на Клемънт била разгледана и той спечелил. Знаеш ли защо?