— Заради федералното обвинение — отговори Херцог.
— Точно така. Защото когато един затворник излежава присъдата си, а в друг съд му е предявено друго обвинение, той трябва да се яви на дело в рамките на сто и осемдесет дни. В противен случай — каза Реймънд и замълча за момент, за да оформи ясно мисълта си, — ако се наложи да чака по-дълго, това може да доведе до несигурност у затворника и да провали превъзпитанието му.
— Това ли гласи клаузата?
— Нещо такова — отговори Реймънд. — Ако си спомняш, по онова време в Градския съд цареше пълна бъркотия. Бяха претрупани с дела. Та делото, по което Мансел и Разрушителният екип били осъдени, се състояло на сто и осемдесет и шестия ден след призоваването им. Адвокатът на Клемънт обжалвал въз основа на това и той бил освободен, въпреки че е бил осъден без съмнение. Дори след като Редик и Ракоста дали показания, че оръжието на убийството принадлежало на Клемънт и той лично убил двамата мъже и седемгодишното момиченце, престъпникът бил освободен, защото го довели в съда шест дни по-късно, което можело да навреди на превъзпитанието му.
— Кой е бил негов адвокат?
— Каролин Уайлдър.
— Аха — кимна Херцог и се усмихна. — Много умна жена. Гледал съм я в съда и винаги съм й се възхищавал. Клемънт е осъден доживотно, няма какво да губи. Тя знае, че в съда цари бъркотия, затова го предава на федералните, като се надява, че шестте месеца ще изтекат, преди да го призоват в съда за тройното убийство.
— И успява само с шест дни.
— Разбрала е, че в прокуратурата не броят дните или въобще не са се сетили за другата му присъда — каза Херцог. — Да, много умна жена.
— Клемънт е освободен — продължи Реймънд, — а след няколко седмици Луис Никс е намерен прострелян в главата. Пистолетът бил пъхнат в устата му. Вероятно същото оръжие, от което са изстреляни куршумите, извадени от дограмата на улица „Сейнт Мери“. Вярвам, че това е и оръжието, с което са убити съдия Гай и Адел Симпсън. „Валтер П 38“.
— На мен също ми се иска да вярвам в това — каза Херцог.
— В лабораторията са почти сигурни, но искат да направят проба, за да са напълно убедени.
— Откъде се е взел този пистолет? — попита Херцог.
— Жената на Чамп — търговеца на наркотици — каза, че той имал „Лугер“ — отговори Реймънд. — Но не го намерихме на местопрестъплението.
— „Валтер П 38“ не е „Лугер“ — каза Херцог, — но разбирам какво имаш предвид.
— Точно така. Прилича на „Лугер“. Жената не е могла да направи разлика. Затова смятаме, че Клемънт е задигнал пистолета от Чамп. Намираме същото оръжие, използвано при двойното убийство тази сутрин. Жертвите са били на надбягванията. Там е била и Санди Стантън, приятелката на Клемънт. А колата, която тя шофира… Е, вероятно точно нея са видели снощи на хиподрума и на мястото, където беше убит съдията.
— Защо не приберете колата?
— Ще го направим. Веднага щом Санди приключи с обиколките си. Тя току-що отиде в една къща на „Кърчивал“.
— На „Грос Пойнт“ ли? — изненадано запита Херцог.
— Не, точно в противоположната посока. Номер 2925, до едно място, наречено „Салонът на Суити“. Санди може да е наркоманка, но не мисля така. Ще трябва да проучим мястото.
— Ако Мансел е използвал колата снощи — каза Херцог, — в момента тя може да шофира наоколо с оръжието, с което е извършено престъплението.
— Въпрос на преценка — отвърна Реймънд. — Дали да приберем колата и да я проверим, или да следваме Санди и да огледаме колата по-късно? Ако Клемънт я е използвал, предполагам, че я е почистил. Но ако е пропуснал и най-малкото, специалистите ни ще го открият.
Херцог кимна. Наистина беше въпрос на преценка.
— Екипът ни наблюдава Санди непрекъснато — продължи Реймънд. — Ако стане напечено, имам предвид, ако Санди отиде до реката или спре до контейнер за боклук, те веднага ще скочат върху нея. Но не искам да паникьосвам никого прекалено рано, включително и себе си. Не искам да направя погрешен ход и Клемънт да ни се измъкне.