— Джери? Ще се видим ли в центъра? Добре, до по-късно.
После затвори, като се чудеше дали са чули гласа на Хънтър, който каза:
— Майната ти, няма да си тръгна оттук. Това е мястото, човече.
Клемънт и Каролин Уайлдър стояха прави и той й говореше нещо, сложил ръка на рамото й. Тя се вторачи в него намръщено, сякаш се опитваше да разбере какво й казва. След това рязко се отдръпна от него, изненадана или шокирана, и извика:
— Какво!
Клемънт сви рамене, каза още няколко думи, завъртя се и излезе от кабинета.
Настъпи тишина. Реймънд се приближи към адвокатката и попита:
— Какво има?
Тя обаче беше вглъбена в мислите си и не отговори. В момента не приличаше на строгата адвокатка, която беше гледал в съда, а на объркана жена. На уязвимо момиче, което току-що са обидили ужасно или е чуло зловеща тайна. Реймънд искаше да я докосне и думите изскочиха почти неволно от устата му.
— Мога ли да ти помогна, Каролин?
Това, че се обърна към нея с малкото й име, го изненада, но му прозвуча съвсем естествено, а изглежда и на нея. Тя го погледна по различен начин. Не толкова с подозрение, колкото предпазливо, сякаш искаше да се увери в непреднамереността на тона и намеренията му.
— Чу ли какво каза Мансел? — попита тя.
Реймънд поклати глава.
— Не.
— Нищичко ли?
— Абсолютно нищо.
Той я загледа как взима папката от масата за кафе и минава покрай него към бюрото си.
— Страхотен сладур е — каза тя изморено.
— Той убива хора — каза Реймънд.
Каролин го погледна внимателно.
— Няма нужда да ми го казваш. Достатъчно дълго си бил ченге — виждала съм те безброй пъти. Знаеш каква е работата ми и каква е твоята.
— Да, но мога ли да ти помогна? — повтори Реймънд.
Адвокатката се поколеба и отново се загледа в него, сякаш се готвеше да му каже нещо. Но се колеба прекалено дълго. Реймънд видя как погледът й се отмества от него, после отново се връща. След секунда тя седеше зад бюрото си го наблюдаваше безизразно.
— Знам, че си с добри намерения…
— Но това не е моя работа — довърши Реймънд вместо нея.
Той извади визитна картичка от джоба на сакото си и я остави на бюрото й.
— В случай че те уплаши отново — поясни той. — И ако си готова да си го признаеш.
— Лека нощ, лейтенант.
— Лека нощ, Каролин — отвърна Реймънд и излезе от кабинета.
Почувства се доволен, че не прекали с думите си, но се зачуди дали нямаше да е по-добре, ако беше настоял да й помогне и беше казал още нещо.
Хънтър използва телефона до тоалетната, за да повика екипа, който трябваше да проследи Мансел. Докато говореше, гледаше вторачено слабото момиче в кожено елече и широк колан, което седеше срещу него. Той съобщи на полицаите, че бежов „Шевролет Импала“ ТФБ 781, се отправя на юг по „Удуърд“ и ще пресече кръстовището с Осма миля след около дванадесет минути. Каза им да проверят досието на колата, да задържат шофьора и да го закарат в управлението, стая 527. Ченгетата попитаха какво е обвинението и Хънтър отговори:
— Шофиране без книжка.
После се върна на бара, настани се до момичето с коженото елече и каза:
— Ако не успеем да се влюбим през следващите дванайсет минути, може да ми дадеш телефона си и да опитаме по-късно.
Момичето го изгледа с лек копнеж и отвърна:
— Нямам нищо против влюбването, готин, но със сигурност не бих тръгнала да свалям ченге. Дори ако вярвах, че ще си платиш.
11.
Оставиха Клемънт да седи сам в стаята за разпити в продължение на четиридесет минути преди Уендъл Робинсън да влезе и да говори с него.
Беше към десет часа вечерта. Реймънд Круз вдигна крака на бюрото си и затвори очи, за да не гледа флуоресцентните лампи. Хънтър направи кафе и му разказа за Памела и за проблемите й с всички онези проклети аматьори из улиците, които се продаваха за един коктейл „Амарето“ и малко сладолед. Реймънд почти не го слушаше. Представяше си Каролин Уайлдър такава, каквато не я беше виждал преди тази вечер, чудеше се какво ли й каза Клемънт, а после се замисли дали друг път нямаше да му е по-лесно да поговори с нея.
Стаята за разпити, в която нямаше прозорци, съдържаше три сгъваеми стола, стара маса и рафтове, където се съхраняваха протоколи от приключени случаи. На стената точно зад Клемънт имаше мърляво петно, където се бяха облягали няколко хиляди глави на заподозрени.