Реймънд се почувства отхвърлен.
Беше се чувствал по същия начин и преди, застанал пред съдии, които имаха последната дума, удряха с чукчето си и приключваха случая. Беше му се искало да халоса неколцина от съдиите. Веднъж изпита желание да фрасне Алвин Гай, а в момента имаше желание да удари Каролин Уайлдър. Това му се струваше съвсем естествена реакция. Странното беше, той го осъзна едва сега, че не бе изпитвал желание да удари Клемънт Мансел.
Виждаше се как убива Клемънт, но не и как го удря с юмрук, тъй като в това действие имаше намесени твърде много емоции.
Тази мисъл го закова на място. Искаше му се да каже нещо, без да се страхува от резкия си тон. Каролин беше стигнала почти до вратата.
— Каролин? Позволи ми да те попитам нещо — каза Реймънд.
Тя изчака, полуобърната към него с безизразно лице. Сякаш в тялото й не живееше човек. Лейтенантът можеше да се опитва да се добере до този човек колкото си иска, но това нямаше да му помогне.
— Защо преди малко в коридора ми каза: „Никога вече не постъпвай така с мен“? Ставаше дума за ареста на Клемънт. Защо не каза: „Никога вече не постъпвай така с него“?
Каролин Уайлдър се обърна, без да каже и дума, и излезе от злата.
Реймънд се почувства по-добре, но не много.
13.
Норбърт Брил каза:
— Не си го разпитвал в стаята?
— Тогава тук вече нямаше никой. Седях там, където си ти в момента, а той — зад бюрото на Джери.
— Господи, трябва да си проверя чекмеджетата — изстена Хънтър.
— Какво иска той от теб? — попита Норб Брил и се плъзна със стола си към Реймънд. — Как стигнахте до деветте убити?
Телефонът звънна.
Хънтър каза:
— Поеми обаждането, Морийн. Направи се на секретарка.
Морийн, седнала зад бюрото си до вратата, отвърна:
— Разбира се — и вдигна телефона. — Отдел „Убийства“, сержант Дауни — каза тя.
Уендъл Робинсън влезе в стаята, придружен от млад чернокож с фланелка и вълнена шапка. Уендъл му нареди да изчака отвън и затвори вратата.
— Още едно от гаджетата на Лайзъл Тайлър. Твърди, че Алфонсо я е убил. Каза, че ако отменим глобите му за неспазване на закона за движение по пътищата — около триста долара и отнемане на книжката, ще ни разкаже някои неща, които ще накарат и нас да повярваме.
— Обясни му каква е храната в пандиза — предложи Хънтър.
— Бил е там. А може и да харесва храната.
Реймънд се обади:
— Преди да се захванеш с това… Какво ти разказа Клемънт за черния си приятел?
— Каза, че бил един от най-добрите му приятели — отговори Уендъл. — Питах го как се казва, но не ми отговори.
— Да — кимна Реймънд замислено и погледна към Хънтър. — На теб спомена ли ти за някакъв приятел?
Хънтър отговори:
— Как може този задник да има приятели?
После се замисли за момент, притвори очи и добави:
— Чакай малко. Той наистина спомена нещо. Не искаше да подпише формуляра и каза, че имал приятел, който също не подписал и нищо не му се случило.
— Разрушителният екип — каза Реймънд. — Някога използвали ли са черен шофьор?
Никой не му отговори.
— Или преди Разрушителния екип. Нали загрявате накъде бия? Мансел познава някакъв чернокож, който е бил тук и е отказал да говори. Може би Клемънт го мисли за приятел точно поради тази причина. Не за това, че въобще е отказал да говори, а защото не е искал да говори за Мансел. Как ви звучи това?
— Не е лошо — отбеляза Брил. — Ще отида да се посъветвам с великия компютър и ще видя какво ще ни каже той.
— Попитай и Арт Блейни от „Грабежи“ — посъветва го Реймънд. — Паметта му е по-добра от компютър. Може и да си спомни някой черен, който навремето е движил с Мансел.
Брил излезе от стаята. Униформен полицай отвори вратата и попита:
— Съдия Гай беше прострелян четири пъти с калибър 38, нали?
Хънтър вдигна поглед.
— Пет пъти — каза той.
— Мамка му — изруга полицаят. — Обзаложих се на четири куршума 38 калибър.
Вратата се затръшна след него.
Хънтър каза:
— Сигурно тъпакът е заложил доста мангизи.
— Мансел ми каза, че е убил девет души — заговори Реймънд. — Аз го попитах дали всичките в Детройт…
Вратата отново се отвори. Чернокож офицер по риза, с магнум четиридесет и четвърти калибър, пъхнат в бял презраменен кобур, влезе в стаята с купчина документи. Наплюнчи палеца си, отдели най-горния лист и каза: