— Кой го иска? Графикът за мачовете. Девет и половина на стадиона. „Убийства“ срещу „Сексуални престъпления“.
Вратата се затвори.
Морийн затръшна енергично слушалката на телефона.
— Наблюдаващият екип — съобщи тя. — Мансел и Санди Стантън току-що са излезли от „Лафайет“ 1300 и са хванали такси.
Инспектор Херцог слушаше със стиснати като за молитва ръце. Пръстите му бяха притиснати един към друг и сочеха право нагоре.
— Довери ми, че е убил девет души — каза Реймънд. — Не навлезе в подробности. Двама там, седем тук. Опитах се да го накарам да ми разкаже. Питах го дали убийствата са извършени по времето на Разрушителния екип. Отговори ми отрицателно. Знаем, че той е извършил тройното убийство на „Сейнт Мери“ и това беше заедно с Екипа. Значи е искал да каже, че останалите убийства са били без тях. Но все пак с него е имало друг човек. Каза ми, че онзи отишъл с него, но не направил нищо.
— Това е онзи чернокожият ли? — попита Херцог.
— Не ми каза дали е бил черен — отговори Реймънд. — Само спомена, че е имал компания. Но разказал на Уендъл, че има черен приятел. Първо започнал да дразни Уендъл с думата негър, а после му казал: „Един от най-добрите ми приятели е негър“. После разказал на Джери за някакъв негов приятел, който бил разпитван тук, но отказал да каже и дума и не подписал формуляра с правата. А на мен ми довери, че с него имало още един човек, когато извършил някои от убийствата. Та събрахме две и две и Норб се посъветва с компютъра, провери досието на Мансел внимателно, арестите му и всичко друго, независимо дали е бил задържан само по подозрение, или е бил докарван тук за разпит, за да видим дали някъде в миналото му съществува черен приятел.
Погледът на Реймънд се насочи към прозореца зад посивялата грива на Херцог. В далечината се виждаха горните етажи на небостъргача.
— А преди половин час Клемънт и Санди отишли с такси до търговски център „Тел туелв“. Влезли вътре и нашите хора ги изгубили.
— Защо ли не използват буика? — запита Херцог.
— Мисля, че Клемънт го е почистил — отговори Реймънд, — и не иска да го докосва отново.
— Май трябваше да прибереш колата вчера.
— Както вече ти споменах, беше въпрос на мнение — отвърна Реймънд. — Полицаите следваха Санди навсякъде и са сигурни, че не е изхвърляла абсолютно нищо. А ако не я бяха следили, господин Суити нямаше да стане толкова важна личност.
— Кой е господин Суити?
— Помниш ли, че вчера Санди отиде до една кръчма на „Кърчивал“ — „Салонът на Суити“?
Херцог кимна.
— Излязла с някакъв тип и влезли в съседната къща.
— Излязла с господин Суити и влязла в неговата къща — поправи го Реймънд. — Точно той живее там.
— От вчерашните ти думи разбрах, че човекът е черен.
— Да, а според досието на Мансел е имало чернокож на име Маркъс Суитън, който е работил с Клемънт в началото, когато Мансел пристигнал тук, преди да създаде Разрушителния екип. Суитън е съден два пъти, единият — условно. Излежал е две години по обвинение за притежание на незаконно оръжие. Смятам, че не му се иска да се провали трети път, защото оттогава е чист. Сега ръководи „Салонът на Суити“.
— Как е получил разрешително за продажба на алкохол?
— То е на името на брат му. Суитън твърди, че е само барман, но всъщност той ръководи кръчмата и живее в съседната къща с приятелката си — Анита. Брат му работи в „Крайслер“. Знаем, че Маркъс е оригиналният господин Суити. Арт Блейни си спомня…
— Защо ли се нуждаем от компютър, когато си имаме Блейни? — запита Херцог.
— И аз казах същото на Норб. Арт поглежда в тавана, сякаш си е водил бележки там. После научаваш всичко, което искаш да знаеш. Маркъс Суитън, познат още като Тъмния Марк, Сладура и господин Суити. Изкарва около петнайсет бона годишно от бара и още двайсет и пет — трийсет от продажба на дрога. Нищо сериозно, което да си заслужава ареста, само малък квартален магазин.
— Значи така, стои си чист — усмихна се Херцог.
— Е, това е относително — каза Реймънд. — Чист е в сравнение с нахлуването някъде с оръжие. Арт казва, че Мансел го използвал като ловно куче. Господин Суити прониквал по местата, където продават наркотици. Държал се адски дружелюбно. Сядал и започвал да си приказва с търговците, раздавал малко ангелски прах, разказвал няколко вица. Зашеметявал ги с дрогата, после Клемънт влизал и лесно се справял с всички онези клоуни, които седели кротко и му се хилели.