— Колко пъти можеш да осъществиш подобно нещо? — запита Херцог.
— В този град? — отвърна Реймънд. — Ако вкараме всички места, където търгуват с дрога, в компютъра, разпечатката ще стигне оттук до средата на улицата…
— Загрявам — каза Херцог. — Значи сега разполагаш с вероятен свидетел на едно или повече от тези девет убийства, които Мансел твърди, че е извършил. Ще се опитваш ли да свържеш господин Суити със съдия Гай и Адел Симпсън?
— Не е необходимо — отговори Реймънд. — Оригиналният план е да открием кое е старото му приятелче, да го свържем с Мансел като съучастник и да го принудим да ни сътрудничи за по-ранните убийства. Това е, в случай че не пипнем Клемънт за убийствата на съдията и Адел Симпсън. Мислех си да използвам следата, която ни даде Мансел, без да се усети. После да го пипнем и да гледаме как зяпва от изненада.
— Няма да си отменя ваканцията с надеждата, че това ще стане — каза Херцог.
— Не, казах само, че това е оригиналният план. Но какво означава това? Мансел убива съдията и Адел, а на следващия ден Санди Стантън отива при старото му другарче — господин Суити. Какво става тук?
— Значи все пак се опитваш да ги свържеш.
— Да, но не по този начин, който ти имаш предвид.
— Аз въобще не съм сигурен какво имам предвид — каза Херцог.
— Виж нещата така — предложи Реймънд. — Ако Мансел е бил нает да очисти съдията, а после той самият е наел Суит да му бъде шофьор…
— Защо тогава Суити не е осигурил колата?
— Това е първият въпрос. Следващият е: след като Мансел е наясно, че знаем за буика, би ли накарал Санди да отиде до дома на господин Суити на другия ден, шофирайки същата кола?
— Не знам — отговори Херцог. — Би ли го направил?
— Или пък Санди е отишла там по своя работа?
— Каква?
— Не знам.
— Защо не я попиташ?
— Ще го направя — отговори Реймънд. — Веднага щом се прибере у дома.
— Но тогава тя ще каже на Мансел и той ще разбере, че знаем за господин Суити. Как ще се справиш с това?
— Това е игра, нали? — каза Реймънд. — Нищо друго, освен игра… Защо ли просто не намеря Мансел и не го застрелям?
— Това е най-добрата идея, която чух досега — каза Херцог.
14.
Клемънт си купи автоматична пушка „Рюгер“, калибър 22, намалена от осемдесет и седем долара и петдесет цента на шейсет и девет долара и деветдесет и пет, от магазин „Кей март“ в търговски център „Тел туелв“. После отиде до щанда с пишещите машини и попита момичето дали може да изпробва една от тях. Тя му разреши и му подаде лист хартия. Клемънт зачука по клавишите с показалците си, извади листа и го взе със себе си. Хареса черна каубойска шапка, нахлупи я на главата си, излезе от магазина и тръгна към „Ред Бауърс Шевролет“, където Санди Стантън се мотаеше из паркинга с коли втора употреба, издокарана в тесни джинси и ботуши с висок ток.
Санди забеляза Клемънт, който се приближаваше към нея с черната си шапка, хванал в ръка плик от „Кей март“, от който стърчеше дълга картонена кутия.
— Ох, господи, сега пък какво си взел? — попита тя.
Клемънт й каза, че това е изненада, и Санди се развесели.
— За мен ли? — попита тя.
Клемънт й отговори отрицателно, после огледа редиците от коли и я попита дали вече е избрала.
Санди го заведе до един „Понтиак Файърбърд“ с огромен въздухосъбирател и капак, изрисуван с червени и златни пламъци. Слънцето проблясваше по предното стъкло на колата.
— Не е ли страхотен? — попита тя. — Изглежда сякаш ще изяде останалите коли.
— Скъпа, казах ти, че искам обикновена кола — каза Клемънт. — Няма да се състезавам из улиците или да се перча пред познатите си. Просто имам нужда от някакво возило на твое име, докато нещата се пооправят. Имаме седем стодоларови банкноти. Това са всичките ни пари за пазаруване, докато успея да намеря още малко. Иди да купиш една обикновена кола и ако успея да пресека „Телеграф“ без да ме убият, ще ме вземеш от „Рамада ин“. Аз ще седна да пийна един коктейл там.
Санди купи „Мъркюри Монтего“, модел 1976, боядисан в светлосиньо над ръждата. Километражът му показваше, че е изминал само седемдесет хиляди километра. Цената му беше шестстотин и петдесет плюс данъка и Клемънт се ухили доволно.