— Това вече е приказка — каза той.
Всяко момче, родено в нефтените полета, пътувало в каросериите на вехти пикапи, докато навърши дванайсет години, вероятно би си мечтало за линкълни и кадилаци. Не и Клемънт. Беше карал и притежавал за различни периоди от време в живота си около двеста шейсет и осем коли, от всички марки и модели, включително вехтия „Шевролет“ на седемнайсетгодишна възраст и използвания „Тъндърбърд“, който купи в един момент, когато беше настроен състезателно. Всъщност всички останали коли бяха крадени. Според Клемънт колите служеха, за да те закарат оттук до там или пък за да събереш малко пари за харчене. Ако човек искаше да впечатли някого, можеше просто да набута никелиран четиридесет и пет калибров пищов в устата му и да запъне ударника.
Клемънт подкара към центъра и „Лафайет“, но не отиде до апартамента. Санди каза, че искала да купи нещо за ядене. Докато тя се мотаеше из супермаркета срещу сградата, Клемънт намери телефонна кабина с указател и потърси Круз.
Круз, Круз, Круз… Нямаше Реймънд Круз, но той бездруго не беше очаквал да го намери. Обаче се виждаше М. Круз. Обикновено жените използваха само инициали, тъй като смятаха, че това ще ги предпази от мръсни обаждания. Клемънт беше готов да се обзаложи на двадесет цента, че М. Круз беше бившата съпруга на лейтенанта.
Наблюдателният екип се обади на Реймънд Круз. Санди Стантън се прибираше у дома, пресичайки улицата с торба покупки в ръката. Сама. След по-малко от четири минути патрулна кола го закара до входа до сградата. Санди беше във фоайето и вадеше писмата за Дел Уиймс от пощенската кутия, когато Реймънд влезе.
— Здрасти — дружелюбно му се усмихна Санди.
Реймънд също се усмихна и я огледа. За малко да повярва, че тя се радваше да го види.
— Може ли да попитам какво ви води насам? — попита тя. — Дел още не се е върнал, ако търсите него.
Реймънд отговори:
— Не, всъщност търся теб, Санди.
Радостта й бързо изчезна. Качиха се до апартамент 2504. Реймънд отиде да се наслади на гледката от прозореца, а Санди изтича до банята. Забави се там доста време. Беше съвсем тихо. Реймънд се зачуди дали Санди не изхвърляше нещо в тоалетната. Тя се появи след малко, облечена в сатенените си шорти, бяла фланелка с портрет на нея и с боси крака. Каза му, че бързала да свали стегнатите джинси. Искало й се неудобните дрехи да не са модерни, но какво можел да направи човек. Трябвало да се придържа към модата. Също като с каубойските ботуши. Когато си била у дома, работела в конюшня и носела каубойски ботуши през цялото време. Никога не си и помисляла, че един ден те ще станат модерни и човек ще ходи с тях дори из луксозните търговски центрове. Санди говореше бързо, за да попречи на Реймънд да каже нещо. Вероятно се надяваше той да забрави защо е дошъл. Това му даде време да идентифицира портрета на фланелката и да прочете думите: „Запазете парковете“.
Санди се поколеба доста дълго и Реймънд попита:
— Къде е Клемънт?
— Е, толкова за света на модата — тъжно каза Санди. — Не знам къде е.
— Къде го остави?
— Да не мислиш, че съм малоумна или нещо такова? Няма да ти кажа абсолютно нищо. Ако сърцето ми не беше толкова добро, дори нямаше да говоря с теб… Искаш ли нещо за пиене?
Реймънд се готвеше да откаже, но след кратка пауза се съгласи и отиде с нея в кухнята, която приличаше на тесен коридор. Санди го попита дали иска скоч. Той прие и я загледа как вади лед и налива „Чивас“. За себе си Санди отвори кутия джинджифилова бира.
— Ауу! — изписка тя. — Ужасно гъделичка носа, но ми харесва. Но не се намира навсякъде.
— Имаш ли малко трева? — попита Реймънд.
— Олеле — възкликна Санди. — Човек вече не знае кой по какво си пада.
— Трудно ли се снабдяваш?
— Да не искаш да ползваш източника ми?
— Не, познавам един човек в прокуратурата, който има много добър източник. Но си мислех, че мога да ти помогна. Имам предвид, ако господин Суити не си върши добре работата.
— О, боже — изохка Санди. — Май ще е по-добре да поседна. Плашиш ме.
— Струва ми се, че господин Суити си има неприятности.
— Кой ли няма? — отвърна Санди.
— Трябва да внимаваш с кого се събираш — посъветва я Реймънд.
— Това е вярно — съгласи се Санди. — Май се движа с неподходяща компания. Хайде да отидем в другата стая. Тук е ужасно тясно.