— Исках да те попитам нещо — каза Реймънд. — Нали разбираш, смятаме да поговорим с господин Суити. Предполага се, че е бил на работа в нощта, когато убиха съдията. Може и да е бил. Но знаем, че имаш нещо с него…
Санди го прекъсна:
— Имам нещо с него ли?
— Вчера ходи в къщата му…
— За да си купя малко трева. Ти самият вече каза, че според теб той е моят източник. Преди малко го каза.
— Да, но защо Клемънт те изпрати там?
— Не ме изпрати. Дори не знае, че съм ходила там.
Санди замълча за момент, после продължи:
— Чакай малко. Объркваш ме — каза тя. — Вчера ходих там, за да си купя малко трева. Това е. Няма нищо общо с каквото и да било друго.
— Клемънт позволи ли ти да използваш колата?
— Колата не е негова, а на Дел Уиймс.
— Знам, но се чудех защо Клемънт те е пуснал да отидеш там.
— Не знаеше, че отивам. Вече ти казах.
И то два пъти, помисли си Реймънд. Повярва й отчасти защото искаше, а и защото му се стори логично. Не обичаше да се натъква на нелогични неща, които можеха да променят курса на действията му.
Реймънд използва притеснението на Санди и продължи:
— Хайде да разгледаме всички факти — каза той. — Разполагаме с колата, която се е намирала на местопрестъплението — буика на Дел…
Санди завъртя очи. Малко момиченце, което седеше в стаята по сатенени шорти, с гърди, очертани ясно от тениската. Слабичко дребосъче. Реймънд почувства съжаление към нея.
— Какво има? — попита той.
— А, нищо… Господи!
— Още не сме доказали, че Клемънт е бил в колата, но знаем, че той е убил съдията и онова момиче — Адел Симпсън.
— Заваля сняг — каза Санди. — А е едва октомври.
— Питай го — предложи Реймънд. — Но ето каква е работата. Дали Клемънт би искал да узнае, че си била в буика и си се видяла с човек, който преди е работил с него и би могъл също да бъде заподозрян в убийството на Гай? Разбираш ли какво искам да кажа?
— Дали разбирам? Шегуваш ли се?
— Значи Клемънт не знае, че си ходила там — продължи Реймънд, — защото ти не искаш той да узнае.
— Щом казваш така.
— Защо не искаш той да разбере, Санди?
— Той се ядосва, когато пуша много трева.
— Когато си нервна и разтревожена?
— Да, обикновено е така.
— Е, както вървят нещата, Санди — каза Реймънд, — май няма да е лошо да се снабдиш с едно-две кила хубава трева.
15.
Клемънт никога не беше карал зимни кънки, но виждаше, че езерото в Палмър парк щеше да е подходящо място за пързалка. Не беше огромно открито пространство като повечето, а водна площ, която се простираше на няколко акра. Из него имаше разпръснати островчета, около които човек можеше да се пързаля. Мястото също така беше подходящо и за да изхвърли пушката, когато приключи с нея. Той паркира до павилиона за закуски и пресече гората към мястото, където преди няколко минути беше скрил оръжието в някакви храсти.
Беше почти шест часа. Бързо притъмняваше. Клемънт взе пушката и се отправи към края на горичката, откъдето можеше да наблюдава директно малкото островче, отделящо улицата от парка, и Г-образната четириетажна кооперация, където се намираше домът на лейтенант Реймънд Круз — кретена с мизерните мустаци и кротките маниери, които се дължаха на вродена учтивост или просто на празноглава тъпота.
По-рано Клемънт си бе поговорил по телефона с бившата съпруга на ченгето.
— Бихте ли ми казала адреса на Рей? — помоли той. — Загубих го някъде. И номера на апартамента? А, това е на първия етаж, нали?
После научи името на домоуправителката по надписа на пощенската кутия, обади й се и се представи като сержант Хънтър. Обясни й, че планират купон изненада за Круз и възнамеряват, докато той се забавлява и не ги гледа, да се протегнат през прозореца и да вкарат през него подаръка му — скъпа стереоуредба. Затова той искаше да разбере пред кой прозорец да оставят кашона. Домоуправителката каза, че в този квартал трябва да поставят и полицай до пакета, защото иначе те ще са изненаданите, когато решат да го поднесат и видят, че е изчезнал.
Прозорците бяха три: първият с монтиран на него климатик, вторият — с някакво растение и третият — с вдигнати щори.
Шест и десет.
Домоуправителката каза, че обикновено Реймънд си е у дома най-късно в шест и половина, освен ако изобщо не се прибере. Апартаментът й се намирал до неговия и когато стояла в кухнята, чувала как се затръшва вратата му. Понякога чувала и музика. После жената каза, че той вече имал уредба.