— Искаш ли едно питие? — попита Каролин.
Тя се надигна гола от леглото, но когато се върна, носеше кафявата роба. Подаде на Реймънд чаша ликьор и запали лампата на нощното шкафче, преди отново да легне и да опре глава на таблата. Когато Реймънд постави ръка на бедрото й, тя вдигна чашата си и отпи. Той никога не си беше мислил, че жените могат да използват мъжете за друго, освен за да получат пари или нов мокет. Беше й казал: „Познавам те“, а тя не му отговори. Реймънд се зачуди какво всъщност беше отношението му към нея, като се изключи фактът, че харесваше очите, носа и тялото й. Зачуди се дали наистина е бил развълнуван, или само е искал да покори и подчини изисканата, хладнокръвна адвокатка. Или пък е било точно обратното и самият Реймънд Круз е бил съблазнен.
— Той ли твърди, че разполага с доказателство за далаверите ти с Гай, или наистина има нещо? — попита Реймънд.
Каролин се завъртя към него, стиснала чашата в двете си ръце.
— Питаш ме дали наистина съм замесена в нещо и дали има някакво валидно доказателство, така ли?
— Питам се какво има срещу теб.
Каролин замълча за момент, после каза:
— Ами… ако например откриете името ми в бележника на Гай, телефонния ми номер и цифри, които може да се изтълкуват като суми пари… ако някой с въображение реши, че това е списък на сумите, които съм изплащала на Гай… ако търсиш заподозрян, който може да е поръчал убийството на съдията, не би ли сметнал това за доказателство?
Реймънд поклати глава.
— Не и ако е само това. Ти видя ли бележника?
— Какъв бележник?
— Онзи, който Клемънт е взел от съдията.
Каролин все още го гледаше спокойно, облегнала глава на таблата.
— Казах какво би било, ако намериш името ми в бележника. Но не казах, че Клемънт го е взел, нали?
— Изминахме дълъг път — каза Реймънд, — но имам чувството, че се връщаме там, откъдето тръгнахме. Преди малко ти беше уплашена до смърт от него…
— Все още съм малко уплашена — прекъсна го Каролин. — Достатъчно уплашена, за да знам, че трябва да внимавам с Клемънт. Но това не означава, че не мога да се справя с него.
— Не е нужно да се справяш с него. Просто трябва да дадеш показания. Клемънт е признал пред теб, че той е застрелял съдията.
— Защото се опитва да извлече полза от това — отвърна Каролин. — Споменах ти и преди — това не означава, че той наистина го е направил.
— Но го е направил! — извика Реймънд и изля малко от алкохола, докато се надигаше, за да погледне адвокатката в очите.
Тя го загледа как попива мокрото петно върху чаршафа.
— Не се тревожи — кротко му каза тя. — Бездруго ще сменям чаршафите.
Каролин се облегна отново на таблата. Реймънд седеше сковано, гол над чаршафа около кръста му.
— Слушай, доверихме се един на друг, защото понякога човек изпитва подобна нужда — каза тя. — И според теб човек трябва да си има някого, с когото да споделя тайните си. Аз ти разказах неща, за които партньорите ми не знаят. И ти ми разказа неща, които никога не би доверил на други хора. Ти си имаш някаква игра с Клемънт. Аз също. И двамата признаваме, че той е необикновена личност с впечатляващ характер. В противен случай никой от нас нямаше да се заеме толкова сериозно със случая му. Не е ли вярно?
— Казала си му да си намери друг адвокат.
— Да, но той няма да го направи. Той не само се нуждае от мен, но и ме харесва.
Реймънд се вслуша внимателно в думите на адвокатката.
— Той ще трябва да осъзнае, след като забрави за онези дивотии с изнудването, че на мен ми се плаща определена такса. А ако не е съгласен да плати, тогава наистина ще му се наложи да си потърси друг адвокат.
Стори му се, че Каролин се усмихва, макар че изражението й не се промени.
— Можем да си играем нашите игрички — продължи тя, — но все пак това трябва да е в границите на работата, за която ни плащат. Не можеш да очакваш от мен да ти дам информация за клиента си, както и аз не очаквам да го застреляш, без да си провокиран. Ясно ли е?
— Май наистина се върнахме там, откъдето започнахме — каза Реймънд.
— Защо? Ти къде очакваше да сме?
Той замълча за момент и отговори:
— Не знам.
После се надигна от леглото и застана гол до нея.
— Като оставим всичко това настрани, как беше чукането? — попита Реймънд.
— Нека го кажа така — отвърна Каролин, като вдигна очи от тялото към лицето му. — Беше това, което очаквах да бъде.