Кой беше най-бързият и сигурен начин да измъкнеш пари от някого? Набутваш пистолет в устата му и запъваш ударника. Парите или живота. По дяволите, винаги е ставало така из целия свят. Взимаш и бягаш.
Ако Каролин не се хванеше на въдицата, както по всичко личеше, че ще стане, той просто щеше да я просне на пода, да я възседне и да я накара да погледне право в дулото на валтера. Само дето, мамка му, се беше отървал от него.
Е, някакъв друг пищов тогава.
Това му напомни, че трябва да отиде на пазар, преди да се запознае с албанеца на Санди. Ще отиде в някой негърски бар и ще направи покупката. Сети се за Маркъс Суитън, но си заповяда да стои далеч от него, поне засега. Суити беше кораво момче, но напоследък се занимаваше с дрога и Клемънт не беше сигурен, че няма да пропее и да прекара старото си приятелче. На кого ли можеше да се има доверие в наши дни? Клемънт погледна към Санди, сгушена на канапето, загледана в Майкъл Дъглас. Бог да я благослови. Каза й да продължава да си гледа програмата, а той ще приготви вечерята.
Нахвърлиха се върху пържолите по селски, сервирани със сос и бира в трапезарията, когато над града се спусна тъмнина и започнаха да проблясват светлини. Това беше любимото време от деня на Клемънт. Той каза:
— Добре, вече внимавам. Разкажи ми за албанците.
— Добре — съгласи се Санди. — Знаеш къде е Италия и как отива надолу по картата. Албания е точно срещу нея.
Клемънт се зачуди защо ли Санди му дрънка тези неща, но той го беше поискал, затова се примири и каза:
— Така ли?
— Албанците, живеещи тук — продължи Санди, — са онези корави типове — това ще ти хареса, които не искали да живеят, тормозени от турците или комунистите. Затова дошли тук.
— Какво пък им е толкова коравото? — запита Клемънт.
— Ами според думите на Скендер, ако направиш нещо на брат му, значи го правиш и на самия него. Страхотно държат на семейството си и отмъщават, ако на някой от роднините им се случи нещо лошо. Например, ако един мъж набие жена си. Тя си отива у дома и разказва на баща си за побоя. Бащата намира зет си и го застрелва.
— Това правилно ли е?
— Но тогава братът на зетя застрелва бащата, а синът му — братът на жената — убива брата на съпруга. Понякога им се налага да доведат някого от Югославия, където са най-коравите, за да уреди работата. Иначе става прекалено сложно и объркано и всеки стреля по всекиго.
— Къде, по дяволите, сме? — запита Клемънт. — Детройт или Източно Тенеси?
— Голяма група албанци живее в Хамтрак, заедно с всички онези поляци — поясни Санди. — Други живеят в предградията и във Фармингтън Хилс. Тук има повече албанци отколкото във всеки друг град в Щатите, но те още си карат по стария начин. Скендер казва, че това се нарича беса. Нещо като закон на Запада.
— Какво?
— Беса. Означава нещо като обещание. Даване на дума. А понякога го нарича Обичая.
— Мамка му — каза Клемънт. — Защо никога не съм чувал за тях?
— Скендер твърди, че ако някой убие брат му и той не направи нищо по въпроса, значи самият той е нищо. Казва, че ако стане така, никога не би могъл да се покаже сред неговите хора.
— Наистина ли така говори?
— Слушай, те са много сериозни. Започват някоя от кървавите си вендети и трябва да се крият, за да оживеят. Затова Скендер е направил онази тайна стаичка. Построил я съвсем сам преди четири години.
— Мисля, че те будалка с дивотии — каза Клемънт и зарови из чинията си.
— Истина е — възрази Санди с широко отворени очи. — Видях стаята. Скрита е в мазето зад бетонна стена, на която няма дори врата.
— Да бе! И как влиза вътре?
— Натиска един бутон, който изглежда като част от котела за отоплението. Чуваш бръмчене на мотор и част от стената се отваря бавно. Там е касата. С четиридесет хиляди долара вътре.
— Той показа ли ти парите?
— Каза ми, че са там.
— Аха — кимна Клемънт. — Добре де, ако стаята е тайна, защо въобще те е вкарал вътре?
Санди се надигна и влезе в кухнята. Върна се с чантата си в ръка.
— Опитвах се да ти кажа, че снощи излизах с него, но ти беше потънал в мисли. Коя ли пък съм аз? Не съм важна личност. Е, виж това, приятелче.
Санди извади малка кутийка от синьо кадифе от чантата си, отвори я и я постави до чашата с бира на Клемънт, където светлината от полилея щеше да се отрази в диаманта.