— Не е помръдвал от мястото си. И никой не се е доближавал до него.
— Добре, звънни на нашите хора. Нека го приберат. Аз ще тръгна оттук след малко.
— Чувам „Комодорс“ — каза Уендъл. — Вие с господин Суити с музика ли се забавлявате?
Реймънд се замисли, после каза:
— Не се тревожи за Клемънт. Имам предвид за задържането му. Просто им нареди да го открият и да стоят залепени за него. Ще се видим след няколко минути.
Реймънд се върна във всекидневната и отново погледна към осветената снимка на мъжа с дългата коса и брадата.
— Кой е този? — запита той. — Твой приятел?
Господин Суити погледна към снимката и каза изненадано:
— На онази снимка ли? Това е Христос. Ти за кого го помисли?
— Това е снимка — отвърна Реймънд.
— Да, но приликата е идеална, нали?
Реймънд кимна, седна и прикова очи в едрия мъж.
— Чувстваш ли се спасен вече? — попита той.
— Надявам се, човече. Имах нужда от спасяване.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Реймънд. — Спокойствието не може да се сравни с нищо. Но се страхувам, че може да съм те притеснил. Сега си объркан. Не знаеш дали да се обадиш на Клемънт…
— Чакай малко — прекъсна го господин Суити с измъчен вид. — Защо пък да му се обаждам?
— За да му съобщиш, че съм идвал тук. А също и Санди. Но пък по този начин би се замесил в нещо, нали? Ако искам да си остана спокоен — каза Реймънд, — и особено ако се тревожа за собствения си задник, бих си мълчал. Това е доста по-разумно, отколкото да се замесиш в нещо, нали?
— Ще надигна глас само към небето — каза господин Суити.
— Дори и за това бих помислил два пъти — посъветва го Реймънд. — Човек никога не знае дали някой не го подслушва.
21.
— Да, тъмничко е тук — каза Клемънт, оглеждайки се из „При чичо Дино“. Стените бяха украсени с рога и огледала, от чиито рамки висяха юзди.
— По-тъмно е от повечето заведения в провинцията, но е интимно, нали разбирате? Помислих си, че след като ще водим интимен разговор, можем да го направим на интимно място.
Клемънт се изтегна и вдигна поглед нагоре.
— Само да не беше тоя проклет флипер. Дрънчи като маймуна, която свири на електрически орган — каза той и отново се отпусна. — Ще ти кажа и още нещо. Ако майка ни не беше отнесена от торнадото миналата пролет, щяхме да проведем тази среща в Лоутън.
Санди обясни на Скендер Лулджарай:
— Той има предвид Лоутън, Оклахома.
— Е, по дяволите, той е чувал за Лоутън, нали? А ако не го знае, поне е чувал за Форт Сил… Ето — добави Клемънт, — това ще те накара да се почувстваш у дома.
Той свали каубойската си шапка, протегна се през масата и я нахлупи върху гъстата, черна коса на Скендер Лулджарай. Шапката му беше малка и той се опита да я издърпа по-надолу. После се обърна към Санди, за да чуе мнението й.
— Хей — каза тя, — приличаш на истински каубой.
— Мисля, че не ми става — отвърна Скендер, като стискаше периферията с двете си ръце.
— Много си сладък — успокои го Санди. — А и чудесно подхожда на тоалета ти.
Тя се протегна и бръсна с ръка остатък от пуканка от ревера на черния костюм на Скендер, после махна още една от космите, които се подаваха от копринената му бежова риза.
Клемънт спря келнерката с протегната ръка и каза:
— Хей, страхотно ми харесва тениската ти. Сладурче, донеси ни по още едно питие и малко пуканки. После отиди при Лари и го помоли да изсвири „Избра чудесен момент да ме изоставиш, Лусил“. Става ли? Благодаря ти, скъпа.
После Клемънт се обърна към Скендер и каза:
— Майка ни много обичаше тази песен. Слушаше я, ядосваше се и казваше: „Тази жена е пълен боклук, щом може да изостави четири деца, при това гладни“. Но най-любимата й песен беше „Погледни назад, Тексас“. Сигурен съм, че тази поне си я чувал.
— „Погле…“ какво? — попита Скендер.
— Той се подиграва с мен — каза Клемънт на Санди. — Подиграваш ли ми се, Скени? Наистина ли никога не си чувал как Уейлън пее „Погледни назад, Тексас“? „Време е да се върнем към основните неща в живота“?
Санди го поправи:
— „Време е да се върнем към основните неща в любовта“.
Клемънт се намръщи.