Выбрать главу

— Сигурна ли си? — попита той.

Санди погледна към малката сцена в ъгъла, където Лари Ли Аткинс и „Плачещата върба“ — трима китаристи и един барабанист — се подготвяха за следващата песен.

— Той я изсвири преди малко — каза Санди. — Попитай го.

Клемънт се замисли.

— „Хайде да продадем диамантения ти пръстен и да си купим ботуши и избелели джинси.“

— Да, после продължава с „Имаме гараж за четири коли, а продължаваме да строим — добави Санди. — Затова май е време да се върнем към основните неща в любовта.“

— Няма рима.

— Не съм казала, че има. Но е „любов“, а не „живот“.

Скендер, на чиято глава стърчеше каубойската шапка, отмести очи от Санди към Клемънт.

Клемънт му се ухили.

— Е, това е без значение — каза той. — Бездруго сме тук, за да си поговорим за основните неща в любовта, нали така, партньоре?

Той замълча за момент и се заслуша в групата.

— Слушайте. Чувате ли какво свирят? „Всички обичат победителя“. Това е старо парче на Дилейни и Бони.

— Много си приказлив тази вечер — каза Санди. — Трябва да се хванеш на работа в радиото, за да ти плащат за бърборенето.

— Нямам нищо против работата. От света на нефтените кладенци пристигнах в света на спекулата — отвърна Клемънт и видя как Санди завъртя очи, чувайки наглата му лъжа. — Но предпочитам инвестициите ми да работят вместо мен, ако знаеш какво имам предвид — обясни той на Скендер, като му намигна. — Чух, че си в ресторантския бизнес.

— Заведения за бърза закуска „Кони Айлънд“ — каза Скендер. — Когато започнах, спестявах по осемдесет и три долара и трийсет и четири цента на месец. В края на годината имах хиляда долара. Купих полуразрушена кооперация, ремонтирах я и я дадох под наем. Продължих да спестявам по осемдесет и три долара и трийсет и четири цента на месец. Купих още една къща и я ремонтирах. После продадох първата и купих заведението „Кони Айлънд“. Продължих да купувам къщи, да ги ремонтирам и продавам. Купих си апартамент и още едно заведение. За дванайсет години вече имам два апартамента, които давам под наем, и четири заведения.

Санди докосна ръката на Скендер и погледна към Клемънт.

— Акцентът му е много сладък, нали? — попита тя.

— Да — съгласи се Клемънт и добави: — Предполагам, че плащаш солидни суми и на Чичо Сам, нали?

Скендер сви рамене.

— Да, плащам. Но имам пари.

— Бил ли си женен някога?

— Не. На трийсет и четири години съм, но никога не съм се женил. Братовчед ми Тома и дядо ми, главата на семейството, искат да ме оженят за едно момиче от Тузи, Югославия. Смятат да я доведат тук. Аз отказах и много ги ядосах, защото искам да се оженя за американка.

Клемънт слушаше внимателно, облегнат на масата. После каза:

— Знам какво имаш предвид, приятелю. Хубава американка, която знае как да се поддържа, бръсне се под мишниците, използва хубав парфюм и дезодорант.

Той намигна отново на Скендер и продължи:

— Не искам да проявявам излишно любопитство, но трябва да се грижа за сестра си. Иначе майка ми ще се върне оттам, където е, и ще ме подлуди. Казах на Санди, че всичко зависи от нея, но ако приятелят й е искрен човек, няма да има нищо против да задоволи съвсем естественото ми любопитство. Казах й, че тя все пак ще бъде госпожа Лулгу…

Санди завъртя очи.

Скендер се обади:

— Лулджарай. Често срещано име. Когато погледнах в телефонния указател, видях там повече хора с името Лулджарай отколкото Мансел. Търсих, търсих, но не видях името ти. Имам и още един въпрос. Защо вие със сестра ти имате различни имена?

— Веднага щом ни погледнеш, можеш да разбереш, че сме от едно семейство — отвърна Мансел. — Е, историята със смяната на името на Санди е доста интересна. Когато беше в Холивуд, точно след конкурса „Мис Свят“…

Скендер закима усмихнато.

— И? — каза той.

Санди се облегна на стола и отново завъртя очи.

— Ще ти кажа нещо — заговори Клемънт. — Харесвам хора с естествена усмивка като твоята. Това показва добър характер.

Клемънт се вторачи в Скендер и кимна замислено. Скендер продължи да се усмихва насила, почти измъчено.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи Клемънт. — Бил съм из цялата страна, където ме отведе работата ми, но ако щеш вярвай, ти си първият албанец, когото виждам… Къде живееш сега, Скени?