Скендер отиде до тоалетната, преди да си тръгнат. Клемънт каза на Санди:
— Не успях да се снабдя с пистолет.
Тя изглеждаше доста нервна, което изненада Клемънт.
— Няма нищо — отвърна тя. — Не е задължително да го правиш тази вечер.
— Да бе, не е, мамка му — изруга Клемънт. — Имам само седем долара, а няма къде да спя.
Клемънт се беше залепил за черния кадилак на Скендер и не позволяваше никакви коли да се вмъкнат между тях. Минаха надолу по „Удуърд“, завиха на изток по магистрала „Дейвисън“, после при „Каниф“ се отправиха на запад. На Клемънт му се стори, че се връщат към „Удуърд“. Оня глупак дори не знаеше как да се прибере у дома.
Свиха зад ъгъла и Клемънт паркира зад кадилака пред триетажната сграда с форма на подкова на улица „Кардони“ номер 2781.
Скендер им каза, че живеел тук от четири години. Нанесъл се веднага след като убили брат му. Клемънт се заслуша внимателно, оглеждайки надписите по улицата, и последва Скендер и Санди в сградата.
Клемънт попита дали брат му е бил застрелян и научи, че убийството било извършено от член на някакво друго семейство. Последва дълга, отегчителна история, която Клемънт не разбра. Нещо за скарване в някакъв бар, довело до убийството на брата, после един братовчед и двама от другото семейство били убити, докато накрая онзи тип пристигнал от Югославия и уредил нещата.
По стълбите Клемънт попита Скендер дали той е застрелял двамата от другото семейство. Скендер обаче не го чу или предпочете да пренебрегне въпроса му, обяснявайки на Санди, че все още живеел на първия етаж. Санди го попита защо тогава отиват на втория. Скендер й каза да изчака малко и ще разбере.
Клемънт не можеше да си представи как този кльощав камилар застрелва някого.
Скендер отключи церемониално вратата на десния апартамент и отстъпи назад, за да им направи място да минат. Апартаментът беше доста голям, Клемънт се впечатли от това колко ново изглеждаше всичко вътре. Помисли си, че му прилича на добре подредена витрина, и откри, че не греши.
— За булката ми — съобщи Скендер и се усмихна, разкривайки бели зъби и златни коронки.
За първи път Клемънт успя да го огледа добре. Скендер свали каубойската шапка от главата си и я размаха, представяйки стаята.
— Това е „Средиземноморският апартамент“ на мебелна къща „Ласки“ — каза той.
Клемънт прецени, че Скендер е около шейсет килограма и под метър и седемдесет, макар че косата му го правеше да изглежда по-висок. Албанецът им показа голямата спалня, после стаята за шиене, при което Клемънт се ухили и сбута Санди, после банята в розово и зелено, идеално оборудваната кухня и двете бутилки сливова, които се изстудяваха в хладилника за малкото им празненство.
Санди изглеждаше наистина изненадана.
— Господи, много е хубаво — каза тя.
Клемънт не бързаше. Той я остави да се разходи на спокойствие из апартамента и да докосне малките статуетки на диви животни, листенцата на лампите, оформени като лалета, да огледа двете меки кресла и картината, която изобразяваше малко момиченце с широко отворени очи. По бузата на Санди се търколи едра сълза. Скендер отвори бутилка сливова и я донесе при тях, пъхнал пръсти в три чаши. Отново беше нахлупил каубойската шапка на главата си.
Клемънт продължаваше да нарича Санди „сестричке“. Непрестанно повтаряше: „Хей, това място ще ти хареса, нали, сестричке?“. Или „Какво ще кажеш за стаята за шиене, сестричке? Предвидлив човек е нашият приятел, нали?“.
След малко Клемънт каза:
— Човече, това питие е страхотно.
После накара Скендер да отвори и втората бутилка. Клемънт реши, че сливовата има вкус на горчива мулешка пикня, но искаше албанецът да е в добро настроение и отпуснат. Към края на втората бутилка Клемънт каза:
— А какви са тези приказки за тайна стая. Надявам се, че няма да заключваш вътре сестра ми, когато се скарате…
Санди въздъхна облекчено.
Това беше най-чистото мазе, което Клемънт някога беше виждал. Отделни, заключени клетки за всеки от дванайсетте наематели, огромен котел за отоплението, който приличаше на корабен бойлер с алуминиеви тръби, отиващи към тавана. Стените на мазето бяха боядисани в бледозелено.
— Гледайте насам сега — каза Скендер.
Клемънт бездруго не възнамеряваше да отмества поглед от него. Скендер се протегна към нещо, което приличаше на метално табло за бушони, монтирано високо на стената до котела, отвори го и дръпна шалтера нагоре. Клемънт чу бръмчене на мотор и забеляза изолиран кабел над част от стената. Откъм стената, от бетонния под до недовършения таван, долетя скърцане на невидими метални панти. Стената започна да се отваря. Моторът вече виеше силно, напъвайки се да се справи с масивния товар. Мили боже, помисли си Клемънт.