— Тази диско гадост ми проби мозъка — извика Клемънт.
Настъпи тишина.
Санди заговори тихо и бавно:
— Мисля, че някой от нас трябва да се успокои и да спре да се държи като лигаво хлапе. Така ще живееш по-дълго.
Скендер погледна облекчено към Санди и каза:
— Не разбирам защо той постъпи така.
— Малка грешка — отвърна Санди. — Всичко е наред.
Клемънт заговори по-спокойно:
— Колко пари имаш в разплащателната сметка?
Санди се усмихна и поклати глава, когато Скендер вдигна очи към Клемънт.
— Не държа много пари там — отговори той.
Скендер замълча за момент, сякаш се подготвяше, после попита предпазливо, сякаш въпросът можеше да обиди Клемънт:
— Защо искаш да знаеш?
— Когато човек има малка сестра, иска да е сигурен, че ще се грижат за нея — отговори Клемънт и заоглежда стаята с ръце на кръста.
— Не се тревожи за това — успокои го Скендер. — Може ли сега да ми върнеш пистолета? Трябва да го прибера.
Санди наблюдаваше Скендер. Видя сериозното му, почти тъжно изражение. Разочаровано. Или най-после подозрително.
Клемънт все още се оглеждаше и не му обърна никакво внимание. Дори не погледна към него, когато запита:
— Когато се криеш тук и вратата е затворена, можеш ли да я отвориш, ако искаш?
— Да, и тук има шалтер — кимна Скендер. — Ето го.
Клемънт отиде до таблото на стената, хвана пистолета за цевта и фрасна силно кутията. Тя се счупи и увисна. Чуха се развълнувани думи на албански. Клемънт се обърна и насочи оръжието към Скендер, който се надигаше от пода.
— Остани си там, Скени — нареди му той. — Бъди добро момче.
Клемънт отскубна шалтера от стената и го хвърли на пода, после се замисли как да действа нататък. Ако заключеше албанеца в мазето, нямаше да му даде добър урок. Трябваше да го въведе в действителността. Клемънт пристъпи към него.
— Имаш ли номера на „Бърза помощ“ под ръка? — попита той.
Скендер го гледаше с омраза. Черните му очи пламтяха. Да, албанците можеха да се ядосват, реши Клемънт. Чу гласа на Скендер:
— Искам веднага да си тръгнете оттук.
— Ще си тръгнем, приятел, но първо искам да се обадя на „Бърза помощ“.
Скендер се намръщи учудено.
— Защо имаш нужда от тях? — попита той.
Да, можеха да се ядосват, но бяха адски невинни в някои отношения.
— Аз не се нуждая от „Бърза помощ“ — обясни Клемънт. — Ти се нуждаеш.
Чу как Санди изохка, когато той вдигна каубойската шапка от главата на албанеца и притисна браунинга в слепоочието му.
— Сега пълзи към вратата — заповяда Клемънт.
Албанецът се опита да погледне към Санди и Клемънт размаха пистолета и го удари с него по главата. Скендер се стресна и запълзя към отвора в стената, подбутван от Клемънт.
— Излез, после се обърни и седни.
Санди се обади.
— Какво ще правиш с него?
— Донеси телефона навън, скъпа. Жицата е достатъчно дълга. Кажи на телефонистката, че искаш да те свърже с „Бърза помощ“. Когато ти отговорят, кажи им да изпратят линейка на улица „Кардони“ номер 2781.
После Клемънт погледна към Скендер и каза:
— Изчакай малко, приятел. Ей сега ще дойда при теб.
Санди забърза навън с телефона. Клемънт я последва, като разроши косата на Скендер с ръка, когато мина покрай него.
Скендер преглътна затруднено. Избърбори нещо на език, който Клемънт не разбра, после каза на английски:
— Ти си луд…
— Легни назад и си сложи крака в отвора — нареди му Клемънт. — Не ми пука дали левия или десния.
Той отиде до котела, вдигна ръце и погледна през рамо, докато дърпаше шалтера. Моторът забръмча и стената бавно започна да се затваря. Видя как Скендер отдръпва крака си от стената. Клемънт изключи мотора и каза:
— Всичко зависи от теб, партньоре.
После се приближи до Скендер и притисна пистолета в главата му.
— Сложи си крака там или ще ти пръсна мозъка.
Санди заговори по телефона:
— Здрасти — каза тя, — ще имаме нужда от линейка. Искам да кажа, имаме нужда от линейка веднага…
Клемънт се върна до котела, вдигна ръце и отново дръпна шалтера. Загледа как стената се задвижи и започна да притиска крака на Скендер към неподвижната част на стената. Албанецът гледаше стреснато, сякаш не можеше да повярва, че това се случва точно на него. Клемънт дръпна шалтера надолу. Когато бръмченето на мотора спря, Скендер се огледа наоколо с пълни със страх и малко надежда очи.