Клемънт каза:
— Искам да ти обясня нещо, приятелю. Разочарован съм, но не съм ти наистина ядосан. В противен случай вече щях да съм натиснал спусъка. Но докато лежиш в болницата с гипсиран крак, не искам да решиш, че можеш да разкажеш за тази случка на полицията, ФБР или някой друг. Ако го направиш, ще те посетя отново и тогава ще натикам тук главата ти, а не крака. Чу ли ме? Кимни, ако си ме разбрал.
Санди каза:
— Не, човекът не е получил инфаркт…
Клемънт дръпна шалтера.
Санди продължи да обяснява:
— Разбира се, че е сериозно…
Когато моторът забръмча, Скендер започна да крещи. Пое си дълбоко дъх, задържа го за момент, после остави звука да излезе. Беше стиснал очи, лицето му изглеждаше изкривено. Викът се надигна и прерасна в ужасяващ писък.
Санди каза в слушалката:
— Хей, това звучи ли ти достатъчно сериозно? Тъпо копеле такова…
22.
Реймънд имаше видение. Или поне така си представяше виденията. Херцог му съобщи, че албанецът е в болница, и в следващия момент Реймънд видя ясно какво ставаше и какво щеше да стане.
Видя как албанците се втурват по петите на Клемънт.
Видя как Клемънт тича да си прибере оръжието, за да се защити.
Видя господин Суити с оръжието, онзи „Валтер П 38“.
Видя Клемънт с пистолета в ръка — оръжието от убийствата на Гай и Симпсън.
Видя себе си — как протяга с ръка своя деветмилиметров „Колт“.
Видя…
Видението избледня. Не беше сигурен дали виденията са винаги точни. Реймънд си заповяда да се върне назад и да огледа всичко отново внимателно, започвайки с бюрото си в стаята на отдела. Спомни си…
Уендъл каза на някого по телефона:
— Известното като факт и онова, в което вярваш, могат да са две различни неща. Искам да разбера какво знаеш.
Норб Брил каза на една жена на средна възраст, седнала пред бюрото му:
— Можем да й помогнем. Давам ви дума като човек.
Жената отвърна нещо и Брил продължи:
— Е, надявам се някой да не я убие.
Хънтър, говорейки с превзет глас, каза на Морийн:
— „Да, тя дойде и каза, че искала да погали животинчето ми.“ И аз си мисля: „Аха, значи този тип е имал нещо с нея преди да я убие“. Нали така звучи?
Морийн се ухили нетърпеливо.
— Не, кучето на този тип седяло в колата, а тя искала да го погали.
Инспектор Херцог влезе и застана до бюрото на Реймънд.
— Спомена ми, че приятелката на Мансел — Санди Стантън — ходела с един от албанците, нали? — попита той.
Точно в този момент Реймънд усети предчувствието. Стомахът му се сви, когато осъзна, че беше забравил да поговори със Скендер, да го предупреди да внимава.
Реймънд каза:
— Скендер Лулджарай…
Херцог потвърди:
— Да, Скендер. Арт Блейни ходил в болница „Хътцъл“ да посети жена си. Минал покрай една стая и видял познато лице. Тома. Арт надникнал вътре и видял Скендер с гипсиран крак. Арт попитал какво става и Тома му отговорил, че Скендер паднал по стълбите.
Реймънд усети безкрайна умора и каза:
— Ох, мамка му.
— Да отидем в кабинета ми — предложи Херцог.
Реймънд получи виденията, докато вървеше към кабинета на инспектора с гледка към реката.
— Щях да му се обадя — каза Реймънд. — Не знам какво съм мислел. Знаех, че му правят постановка, а не му се обадих.
— Тома твърди, че е било злополука — успокои го Херцог. — Може и така да е било.
Реймънд поклати глава.
— Не, ще разбера какво точно е станало, но със сигурност не е било злополука.
— Добре. Имаш предчувствия — каза Херцог, — но повечето се оказват нереални, затова не обръщаш внимание на всичките.
Херцог погледна към таблото, покрито с изрезки от вестници, отразяващи убийствата на Гай и Симпсън.
— Половината от тези новинарски истории са предчувствия и подозрения. Кой уби съдията? На кого му пука? Както забелязваш, едва споменават Адел Симпсън. Всичко е само за съдията и за това какъв кретен е бил. Даваме им малко факти и повечето от тях са доволни, оставят ни на спокойствие и взимат интервюта от хора, които казват: „О, да, познавах съдията доста добре и убийството въобще не ме изненада“. Репортерите не се интересуват дали някога ще разрешим случая. Те бездруго имат за какво да пишат.