— Не, не е толкова просто, защото аз също го искам — обясни Реймънд. — Ще ти се наложи да се наредиш на опашка. След като ние приключим, ти можеш да го обвиниш в кражба, нападение или каквото и да е друго, но това няма да означава много, тъй като той ще лежи до живот. Разбираш ли какво имам предвид?
— Разбирам, че ти го искаш заради убийството на съдията — отвърна Тома. — Прекарах известно време на онзи пети етаж. Поговорих с различни познати. Разбирам защо искаш този човек. Но ако не си лично заинтересуван от убийството на съдията, защо тогава ти пука кой ще убие самия Мансел? Нали разбираш как аз виждам нещата? Казваш ми да се наредя на опашка. А аз ти казвам, че ако го искаш, трябва бързо да го пипнеш, защото иначе той ще умре.
Реймънд попита:
— Винаги ли ги гледаш в очите?
Тома се усмихна.
— Ако има време.
— Той е убил девет души.
— Така ли? Щом знаете, че убива хора, защо му позволявате? Преди да пристигна в тази страна, когато бях на шестнайсет, вече бях убил деветима. Може би няколко повече. Повечето съветски войници, но и няколко албанци — мои собствени хора. Преди руснаците, преди моето време, са били турците. А преди турците винаги сме имали Обичая. Ако не знаеш за него, не знаеш нищо за мен.
— Мисля, че ние с теб сме приятели — каза Реймънд, който искаше да покаже на албанеца, че го разбира.
— Да, ти даваш дума и я спазваш — отвърна Тома. — Мисля, че познаваш честта, защото не се притесняваш да говориш за нея. За теб това не е нещо старо или само от книгите. Но може би при теб честта стига само до там и спира. Да речем, че убият полицай. Мисля, че тогава ще искаш да убиеш човека, който го е убил.
— Да — отговори Реймънд, защото в общи линии това беше вярно.
— Но не разбираш, че ако човек, който пуши моя тютюн, дори не трябва да ми е брат, той е човек, когото съм довел в дома си, и ако той е засегнат по някакъв начин, то и аз съм засегнат. Ако той е убит, тогава аз убивам онзи, който го е убил. Нещата стоят по този начин още отпреди полицията и съда. Човек счупва крака на братовчеда, който ти е като брат, по-малък и доверчив брат, после открадва парите му. Какво ти казва честта да направиш?
— Моята чест ми казва, че трябва да откъсна главата на този човек — отвърна Реймънд, изненадан от собствените си думи.
— Видя ли? — каза Тома. — Честта ти е дотук. Тя ти казва нещо, да. Но ти не можеш просто да заявиш „Ще го убия“ и да го направиш. Казваш ми как се чувстваш, че искаш да направиш нещо повече отколкото да го убиеш. Но всъщност това, което ще направиш, е… какво?
— Ще го арестувам — отговори Реймънд.
— Ето — каза Тома. — Поне успяхме да си поговорим за това, дори и да не виждаме нещата по един и същи начин. Поне не ме нарече „луд албанец“.
— Как ще го откриеш? — попита Реймънд.
— Имаме хора, които го търсят. Други, които помагат. Приятели. Някои от вашите хора, други от полицията в Хамтрак. Те ни съобщават неща, които са чули. Знаем каква е колата му, къде живее момичето. Ще го намерим.
— Ами ако напусне града?
Тома сви рамене.
— Ще чакаме. Защо живее тук? Харесва ли му? Хората ли са по-лесни за обиране? Ако напусне града, ще го чакаме да се върне. Или ще тръгнем след него. Няма значение.
Реймънд погледна към болничното легло.
— Как е счупил крака на Скендер? — попита той.
Тома се поколеба, после каза:
— Счупил го е нарочно. Видя ли доклада на „Бърза помощ“?
— Там пише, че паднал по стълбите за мазето. Намерили го на пода. Един от наемателите в сградата повикал линейка.
— Приятелката му повикала линейката — обясни Тома. — Веднага щом ти се появи тук, се усетих. Знам, че преследваш Мансел и си разбрал, че той е извършил това. Реших да не те лъжа и да ти разправям, че Скендер е паднал по стълбите. Търсиш онзи човек за убийство, но не го арестуваш. Значи нямаш доказателства. А ако не намериш такива, той ще остане на свобода, въпреки че е убил двама души, или девет както казваш.
— Нужно е време — отвърна Реймънд.
Тома поклати глава.
— Не е. Кажи ми къде да го намеря. Това ще отнеме само няколко минути.
Реймънд не отговори.
— В името на честта — каза Тома.
— Това ще помогне на твоята чест — отвърна Реймънд. — Но няма да направи много за моята, нали?
Тома го загледа с любопитство.