В бара за чернокожи се чуваха и бели гласове. Две жени, потънали в сериозен, драматичен разговор.
В помещението беше доста тъмно. Господин Суити приличаше на пират в отворената си черна риза и найлоновия чорап, привързан здраво над косата му. Вехтото помещение с висок тенекиен таван миришеше на застояла бира. Две жени и мъж седяха в другия край на бара. Погледнаха към Реймънд и Хънтър, докато те се настаняваха, после се върнаха към гласовете, долитащи от монтирания на стената телевизор. Сапунена опера.
— Мислех, че работиш нощем — каза Реймънд.
— Непрекъснато работя — отговори господин Суити. — Какво да ви предложа?
— Тук ли ще поговорим, или в къщата ти — попита Реймънд. — Не искам да те притеснявам пред клиентите ти.
— Тогава не го прави — отвърна господин Суити.
— От теб зависи.
— Ами ако ви сервирам нещо?
— Искаме само едно нещо, което би могъл да ни дадеш — каза Реймънд, като вдигна двата си показалеца и ги раздалечи на около двайсет сантиметра един от друг. — Толкова е голямо. Синя стомана. Отстрани има печат „П 38“.
— Хей, мамка му…
— Санди каза, че ти го е дала.
Господин Суити се облегна на бара и застана очи в очи с Реймънд и Хънтър, седнали на високите столчета. Хвърли поглед към другия край на бара, избърса уста в рамото си и отново погледна към Реймънд.
— Какво ти каза Санди?
— Каза, че ти е дала един „Валтер П 38“, който Клемънт искал да му пазиш.
— Чакай малко — обади се Хънтър. — Нека първо да му прочета правата.
— Защо ще ми ги четеш? Няма да подпиша нищо.
— Не е нужно — отвърна Хънтър. — Онези хора там са свидетели. После ще ти поднесем заповедта за обиск.
Докато Хънтър говореше, Реймънд извади голям плик от джоба на сакото си и го остави с лице надолу върху бара. После спокойно положи ръка върху него.
Господин Суити завъртя глава напред-назад, сякаш вратът му беше схванат.
— Стига, човече — каза той. — Не знам нищо. Казах му го снощи.
— И аз ще ти кажа нещо — обади се Реймънд. — Вярвам ти. Мисля, че си се забъркал в нещо и естествено да си малко объркан. И аз щях да съм така.
— Няма да говоря с теб — каза господин Суити.
— Разбирам положението — невъзмутимо продължи Реймънд. — Седиш върху нажежено оръжие, а ние се нахвърляме върху теб.
Той вдигна ръка от плика с дланта нагоре.
— Почакай малко. Виждам, че си повече объркан, отколкото замесен. Санди ти е стоварила това и ти не знаеш какво става. Тя идва тук онзи ден и ти казва, че Клемънт иска да му пазиш пистолета. Но почакай. Разбрахме, че Клемънт не знае нищо по въпроса. Вярно е, чуй ме. Изслушай цялата история. Снощи ти казах, че Санди не иска Клемънт да узнае за идването й тук. И какво правиш ти? Изненадваш се. Зачудих се защо си изненадан. Ами просто защото тя ти е казала, че това е от Клемънт. Но ако той не знае за идването й тук, значи не знае, че тя ти е донесла нещо. Ясно ли е? Схващаш ли?
— Губя връзката от време на време — отговори господин Суити.
— Знам, че имаш някои въпроси — продължи Реймънд. — Но колко наистина искаш да знаеш? Нали разбираш, единственото, което искаме, е пистолета. Слушай внимателно. Ако ни се наложи да търсим пистолета, тогава това, което ще намерим, е оръжие на убийство скрито от теб. Тогава не само ще ти прочетем правата, но и ще видиш заповед за арестуването ти за предумишлено убийство, което води до доживотна присъда. От друга страна… слушаш ли?
— Слушам — отговори господин Суити. — Какво от друга страна?
— Ако ни кажеш по собствено желание, че някой ти е дал оръжието, но не знаеш нищо за него — нито чие е, нито как е било използвано — тогава тук просто ще става дума за сътрудничество на гражданите с полицията. Общи усилия за разрешаването на брутално убийство… Харесва ли ти?
Господин Суити замълча и се замисли. Накрая каза:
— Той не знае, че тя е дала пищова на някого. Имам предвид Клемънт. Това ли ми казваш?
— Точно така.
— А той къде мисли, че е оръжието?
— Не мисля, че Санди го е откраднала от него — отговори Реймънд. — А ти?
— В никакъв случай.
— Значи той й го е дал, за да се отърве от него, а тя го стоварила на теб. Да хвърлиш пистолет в реката не е толкова лесно колкото звучи. Или тя бездруго е идвала насам. Или пък ти е казала ти да се отървеш от него. Няма да те разпитвам за това. Но ако го е направила, с това прехвърля товара върху теб. Ще трябва да го отнесеш някъде с колата си… някой може да го намери… да си спомни, че те е видял… стават такива неща. Не си зелен, знаеш го. Кой иска да го свържат с нажежено оръжие? Не, не те обвинявам — каза Реймънд, изчака малко, после попита: — Взе ли някакво решение?