— Ето — каза тя. — Вземи го.
Нещо не беше наред. Клемънт се вторачи в нея. Адвокатката излезе в коридора и протегна чека над стълбището.
— Добре, тогава го вземи, когато излизаш оттук — каза тя. — Но ако го вземеш, не очаквай повече помощ от мен. Във или вън от съда. Разбра ли?
Клемънт се надигна и се приближи към нея. Протегнатата й ръка изглеждаше бледа на фона на робата. Когато застана до нея, тя му подаде чека. Клемънт го погледна внимателно.
— Тук пише двеста — каза той.
Каролин извика надолу:
— Марси?
— Казах двайсет бона. Забравила си няколко нули.
Каролин се обърна към него.
— Дори ако можех да напиша чек за тази сума, мислиш ли, че наистина бих го направила?
— Да, мисля — отговори Клемънт. — По-разумно е, отколкото да навия килима ти или да прибера бижутата ти.
— Знаеш, че мога да спра плащането на чека веднага щом си тръгнеш, нали?
— Но тогава ще се върна, нали?
— Не мога да повярвам — каза Каролин. — Трябва само да звънна в полицията.
— Господи, ужасно е трудно да се разбереш с някои хора — изохка Клемънт. — Къде е банята ти?
Каролин се поколеба, после посочи неясно с ръка.
— Ей там. Първата врата.
Тя се облегна на парапета, за да направи път на Клемънт, после се опита да се дръпне от него, когато я хвана за ръката.
— Хайде да отидем до банята — каза Клемънт.
— Чакай малко…
Пръстите на Клемънт стиснаха здраво ръката й и тя извика:
— Марси!
— Марси е заключена в килера — обясни Клемънт и я побутна напред. — Казах ти, че тя спореше с мен. Адвокат си, знаеш как стават тия неща. Хората спорят, а ти трябва да ги накараш да те разберат или да замълчат, нали?
Той бутна Каролин в банята и затвори вратата, оглеждайки се наоколо.
— Човече, това е страхотно. Можеш да си направиш купон тук. Огромна кабина за душ… аз лично предпочитам ваните, но и това ще свърши работа. Свали си робата.
— Клемънт… — започна Каролин.
— Какво?
— Каквото и да правиш — каза тя, като се опита да си придаде искрено изражение с лека усмивка, — мога ли да ти дам един малък съвет?
— Колко ще е хонорарът?
— Този съвет е безплатен. Каквото и да имаш наум — бавно продължи тя с леко разтреперан глас, — мисля, че трябва внимателно да обмислиш положението, в което се намираш.
Клемънт дръпна ципа на робата й.
— Клемънт, дръж се прилично — каза Каролин.
— Значи ще спреш плащането на чека, а?
Робата се отвори, когато той я дръпна надолу. Каролин се опита да я задържи. Клемънт я хвана за ръцете и ги отмести настрани. Застана плътно до нея и се вгледа в лицето й.
— Нямам дори приблизително толкова — каза адвокатката, все още искрено, — така че какво значение има?
— Колко имаш?
— Да отидем да проверим чековата книжка.
— Първо си свали робата — нареди той и пусна ръцете й.
— Клемънт, спри и помисли малко…
Ръцете му се плъзнаха под памучната дреха, придвижиха се нагоре по тялото й и усетиха скръстените й лакти.
— Какво мислиш, че ще ти направя? — попита той. — А? Кажи ми.
Той прокара пръсти по зърната й.
— Хей, зърната ти са щръкнали — извика Клемънт. — Така ти е гот, нали? Само малко да ги погалиш и стават твърди като камъчета.
Дясната му ръка се премести към корема й. Очите му бяха все още приковани в нейните.
— А сега какво мислиш, че ще направя? Това тук пъпчето ти ли е? Охо, нямаме гащи, а?
Гласът му стана дрезгав.
— Кажи ми какво мислиш, че ще ти направя. А? Хайде…
Клемънт извади дясната си ръка от робата, сви я в юмрук, изръмжа, надигна се на пръсти и заби юмрука в стомаха на Каролин.
После я вкара под душа, смъкна робата от раменете й и стисна здраво ръцете й. Заудря я в бъбреците и стомаха, после нанесе няколко болезнени крошета в лицето. Носът и устата й се разкървавиха и той пусна душа. Работата беше да я задържи на крака, но със замъглен поглед и стенеща. Клемънт се съмняваше, че са й останали много сили. Даде й кърпа и я поведе към бюрото, обляно от следобедното слънце. Отвори чековата й книжка и каза:
— Хайде сега да видим колко искаш да ми дадеш.