— Аз също съм изморен — каза той. — Искаш ли да знаеш къде бях?
— Не особено.
— Първо ходих в „Хътцъл“…
— Какво е „Хътцъл“?
— Болница. В медицинския център.
Санди вдигна ръце към лицето си, огледа лениво един нокът, стисна го между предните си зъби и завъртя пръста.
— Видях Скендер — продължи Реймънд.
— А после къде ходи?
— Скендер е в гипс. Ще бъде инвалид до края на живота си. Сигурно сега ще ме попиташ какво се е случило. Може да се побудалкаме известно време или направо да ми кажеш как се чувстваш след всичко това.
— Не съм задължена да говоря с теб — отвърна Санди. — Затова и няма да го направя.
— Знаеш какъв човек е Скендер — кротък, мил…
— Хей, я стига.
Санди рязко се надигна от канапето. Отиде до прозореца и застана с гръб към Реймънд, който продължи да си играе с хартията.
— Как го наричаше Клемънт? — попита Реймънд. — Малоумният албанец?
Санди не отговори.
— Имаш ли пишеща машина? — запита Реймънд. — Имам предвид Дел Уиймс има ли?
Санди сви рамене.
— Не знам — отговори тя.
Лейтенантът й подаде сгънатия лист.
— Какво е това?
— Прочети го.
Санди разгъна листа и видя:
ИЗНЕНАДА, МАЛОУМНИКО!
Реймънд си прибра хартията. Остави Санди до прозореца и се върна на канапето.
— Клемънт ми остави бележката и стреля по апартамента ми с пушка. Въпросът е дали се е опитвал да ме убие, или просто се е забавлявал.
Санди отиде до телевизора, поставен в ъгъла между прозорците, завъртя копчето за каналите, загледа се в екрана за момент, после се върна на канапето и отново седна с подвити крака, приковала очи в Боб Юбанкс, който говореше с група младоженки и ги питаше с коя от филмовите звезди биха изневерили на съпрузите си.
— Ти с кого би го направила? — попита Реймънд.
— Робърт Редфорд — отговори Санди, вторачена в екрана.
Една от жените, очевидно от ориенталски произход, също каза Робърт Редфорд. Останалите три споменаха Джон Траволта.
— Веднъж — заговори Санди вече малко по-оживено — Боб Юбанкс ги попита кое е най-необичайното място, където са правили секс. Едно от момичетата отговори: „В задника“. Боб Юбанкс веднага извика: „Не. Не! Имах предвид място като парка или морския бряг“. Мислех си, че горкият Боб ще получи инфаркт.
— Била ли си омъжена някога? — попита Реймънд.
— Да, веднъж. Един кретен от Бедфорд. Най-голямата му амбиция беше да се премести в Индианаполис.
— Предполагам, че си видяла доста места.
— Не много, които си заслужава да запомниш.
— На колко години си?
— Двайсет и три.
Санди произнесе числото с лека паника в гласа.
— Не искам да звуча като моралист — каза Реймънд, — но не е лошо да се замислиш за друг вид живот.
Санди все още седеше вторачена в телевизионния екран.
— Виж това — каза тя развълнувана. — И четиримата съпрузи казаха Джон Траволта. Господи! Знаеш ли колко такива като Джон Траволта има наоколо? Ако имах избор, знаеш ли на кого щях да се спра?
— Каза, че на Робърт Редфорд.
— Не, с него искам да правя секс. Имах предвид човек, за когото бих се омъжила.
— И кой е той?
— Не се смей. Грегъри Пек.
— Така ли?
— Имам предвид Грегъри Пек като млад.
— Да, и аз винаги съм го харесвал.
— Толкова е… спокоен. Искаш ли да ти кажа нещо? Когато дойде тук за първи път, ми напомни за него. Веднага се сетих за младия Грегъри Пек.
Реймънд се усмихна.
— Беше ли пушила? — попита той.
— Не. Нямах нищо освен няколко семенца. Вече ти казах, нали? Миналия път.
— Обаче днес си пушила.
— Малко, но не го усещам. Господи, иска ми се да бях попушила повечко.
— Знам какво имаш предвид — отвърна Реймънд. — Господин Суити ни разказа за оръжието.
Санди въздъхна и отново доби изморен вид.
— Почва се — каза тя.
— „Валтер П 38“, произведен в Германия през четиридесетте години — обясни Реймънд. — Сигурно е участвал във войната. Убил е доста хора. Но онези, които сме сигурни, че е убил, са Алвин Гай и Адел Симпсън. Господин Суити ни разказа, че ти си му дала оръжието.
— Той ли ви го каза?
— Вярно е, нали?