Но продължи да си представя сцената, докато се возеха по „Джеферсън“. Чу гласа си отново. „Стой!“ Зачуди се какво ли щеше да каже Клемънт. Да, той със сигурност би отговорил нещо, после пък самият той би му отвърнал и тогава…
— И двамата ли ще влезем? — попита Хънтър.
Реймънд, придържащ хартиената кесия в скута си, отговори:
— Не, аз ще го направя.
Помълча няколко минути, после добави:
— Той има и друг пистолет. Щом е стрелял по албанците, значи е намерил оръжие отнякъде.
26.
Морийн остави Санди да се разхожда нервно из всекидневната в сатенените си шорти и фланелка. Санди вървеше и разкъсваше хартиена салфетка. Пускаше малки парченца по пода, но без да оставя определена следа. Вероятно трябваше да се изтощи напълно, за да седне.
— Ходиш ли да тичаш? — попита я Морийн.
Санди спря за момент и се вгледа в полицайката, седнала на канапето в сивата си пола и син блейзър, която приличаше на монахиня, ако се изключи пистолетът в кафявата чанта.
— Шегуваш ли се? — попита Санди. — Не, не тичам. Не плувам и не играя голф. Господи, дали тичам…
— Имаш хубава и стегната фигура — каза Морийн. — Помислих си, че спортуваш.
— Тичам до банята на всеки десет минути откак приятелчето ти — лейтенант Круз — беше тук. Не се нуждая от повече спортуване.
Тя отиде до трапезарията и после обратно до бюрото във всекидневната. Спря и отново погледна към Морийн.
— Как би му го казала? — попита тя.
— Точно както лейтенант Круз предложи — отговори Морийн. — Дала си пистолета на господин Суити, защото си се страхувала да го изхвърлиш лично.
— Вярно е.
— Значи няма за какво да се тревожиш.
— Той ще ме пита дали ченгетата са идвали тук. Знам го.
— Е, аз съм тук — каза Морийн. — Питах те дали си виждала пистолет у Мансел и ти ми отговори, че не си. Това е всичко, което трябва да му кажеш. Не усложнявай нещата.
— Не го познаваш.
— Обаче се обзалагам, че и аз познавам няколко като него.
Морийн загледа как Санди отива до прозореца и поглежда към реката.
— Един тип, когото изпратихме в затвор „Джаксън“ ми пише редовно. Твърди, че сме приятели. Мисля, че когато излезе след седем години, ще иска да се съберем.
— Клемънт е бил в затвора само веднъж — каза Санди. — Затваряли са го много пъти, но е прекарал само около година в затвора. Казва, че никога вече няма да се върне там. Вярвам му. Господи, когато реши да направи нещо… толкова е непредсказуем. Веднъж отидохме в „Пайн Ноб“. Братя Олман свиреха там. Всички наоколо пиеха бира, лудееха и свиваха цигари с марихуана. Едно момче се обърна към нас и предложи на Клемънт цигара. Клемънт я изби от ръката му, сякаш му е баща или нещо такова, и го загледа страшно. През цялото време, докато братята свиреха, той размахваше ръце, за да прогони дима. Кълна ти се, понякога се държи като истински старец.
— Сигурно много го харесваш — отбеляза Морийн.
Санди се извърна от прозореца.
— Мамка му, страхувам се от него.
Тя се загледа напред с леко отворена уста. Започна леко да се усмихва, но не беше особено весела.
— Знаеш ли, все пак е готин — каза тя. — Господи, в леглото… Мисля, че оттам е получил прякора си — Дивака. Кълна се, когато му стане, както казва той, трябва да го удряш с пръчка и пак няма да спадне.
Усмивката на Санди се разшири, когато погледът й се премести върху Морийн и попита:
— А ти на какво се хилиш?
— И аз имам известен опит — отговори Морийн. — В продължение на девет години работих в отдела по сексуални престъпления. Мисля, че съм виждала абсолютно всичко, което може да се види по света. Имам предвид, какви ли не странни неща.
— Господи — каза Санди, — сигурно е било много интересно. Разни изнасилвани и дегенерати, перверзни типове.
— Да, много перверзни типове. И то хората, от които най-малко го очакваш.
— Така си е. Например учители и свещеници, нали?
— Аха. И много ексхибиционисти.
— Онези, които носят само шлифери и нищо отдолу?
— Професионалистите изрязват цялата предница на панталоните си — отговори Морийн. — Ето ти един от най-странните случаи. Получихме съобщение за изнасилване. Една от секретарките в сградата на общината била завлечена под стълбището и изнасилена, а дрехите й — съдрани. Помолихме я да опише престъпника. Искахме да знаем дали е имал някакви необичайни белези или черти. Момичето се замисли и отговори, че имал инфантилен пенис.