— Господи — въздъхна Санди. — Изнасилвач — тъжно каза тя. — Хванахте ли го?
— Събрахме заподозрените, все рецидивисти — отговори Морийн, — но първо трябваше да ги категоризираме. Нали разбираш какво искам да кажа?
Лицето на Санди се развесели.
— Да, да видите кой е имал инфантилен пенис — каза тя и се намръщи леко. — Колко малък е инфантилният?
— Чакай — отвърна Морийн. — Вкарвахме в стаята един от заподозрените и някой от момчетата в отдела му нареждаше да си свали панталоните.
— Ти видя ли някои от тях?
— Да, няколко. Но по време на следствието бяха прегледани около сто петдесет и седем пениса.
— О! — възкликна Санди с нещо като благоговение. — Сто петдесет и седем. Господи…
Тя замълча и погледна озадачено.
— Чакай малко — накрая каза тя. — Според момичето пенисът му е бил инфантилен. Но в сравнение с какво? Нейният старец може да има тояга, която виси до коленете му, нали?
— И ние помислихме за същото — отговори Морийн. — В сравнение с какво? И така и не успяхме да пипнем престъпника.
— Страхотна работа — отбеляза Санди. — Поне срещаш доста интересни хора.
— Да, никога не се отегчавам — потвърди Морийн.
Когато Санди остана сама, тишината и надвисналото вечерно небе започнаха да й въздействат. Това беше най-доброто време от деня да се почувстваш депресиран. Тя поплака няколко минути, съдирайки още една салфетка. После влезе в банята стенейки и застана пред голямото огледало. Вгледа се тъжно в образа с подути очи, който я гледаше оттам.
— Бедното дете — каза тя на глас.
Нацупи долната си устна, накара брадичката си да затрепери и разучи изражението си. После отвори леко уста и ококори очи с вид на изненадана невинност.
— Ами не знаех — продължи монолога си тя. — Господи, мислех, че ще се зарадваш, а няма да започнеш да заяждаш.
Санди се вгледа в отпуснатите си рамене и тъжно изражение. Разучава ги още няколко секунди, после каза:
— Майната му.
Свали тениската и джинсите и опита отново. Застана без сутиен пред огледалото, пъхна палци в тясното коланче на бикините си, завъртя се леко настрани и се вгледа през рамо. Отпусна морно клепачи, после отново се обърна напред и погали с ръце стегнатия си ханш.
— Хей, ти ли си Санди Стантън? — каза тя високо. — Да, мислех, че си ти. Имаш страхотно тяло, нали знаеш? Всеки може да види, че е така. Погледни се. Ти си жестоко маце, нали? Да, знам го. Тогава какъв е проблемът? Какъв проблем? Аз нямам проблем. Ти имаш ли проблем?
Когато Клемънт влезе, попита:
— Къде си мислиш, че си? На нудистки плаж?
Гласът му не звучеше весело.
— Господи, спри тая досадна музика — продължи той.
— Малко сме раздразнителни тази вечер, а? — каза Санди.
С провлечени стъпки след двете изпушени цигари с марихуана, тя отиде до уредбата и успя да спаси плочата на „Би Джийс“ от издраскване.
— Какво, по дяволите, ти става? — попита Санди.
Клемънт застана до прозореца и се вгледа в светлините на града.
Санди опита отново.
— Да не си потънал в мисли?
Той не отговори.
— Тревожех се за теб — добави тя. — Седя съвсем сама цял ден. Съществуват и телефони, нали знаеш?
Да, наистина започваше да му се ядосва.
Рано сутринта Санди беше пуснала санитарите от „Бърза помощ“ в сградата на Скендер. Съобщи им, че той е в мазето и бързо се изнесе оттам. Подкара към авеню „Удуърд“ и спря до катедралата. Клемънт й нареди да слезе от колата и да се прибере с такси у дома.
Санди попита:
— Какво искаш да направя? Да застана насред улицата като проститутка?
Клемънт я побутна навън. Санди го попита къде той самият възнамерява да отседне и той отговори:
— Не се тревожи за мен.
Беше изпаднал в едно от гадните си настроения.
И очевидно още не беше излязъл от него. Добре. Санди си спомни как беше стояла насред улицата, където всички цветнокожи типове я оглеждаха нагло и наистина му се ядоса.
— Не се тревожи за мен — каза тя. — Мисли само за себе си.
Все още загледан навън през прозореца, Клемънт отвърна:
— Мислех за теб. Ела тук. Качвала ли си се някога на върха на Ренесансовия център?