— Разбира се. Нали работех там.
Той обви ръка около талията й и я придърпа към себе си.
— Почти триста метра височина. Седиш с чаша коктейл пред себе си, а той се върти. Мнооого бавно. Гледаш към Канада известно време. После надолу към мост „Амбасадор“. След това оглеждаш Детройт, докато седиш и размишляваш върху нещата.
— Не изхвърлих пистолета в реката — изтърси Санди изведнъж. — Дадох го на господин Суити.
— Знам.
— Искаш ли да знаеш защо?
— Знам защо.
— Откъде знаеш?
— Говорих с него.
— Ядосан ли си?
— Не — малко неуверено отговори Клемънт. — Когато бях там горе, си мислех за теб…
— И?
— Звъннах ти, но даваше заето.
Санди замълча.
— Зачудих се с кого ли говориш — продължи Клемънт. — Не е с албанеца.
— Аха — промърмори Санди и мислено отправи бърза молба към Господ.
— И после се сетих — каза Клемънт. — Говорила си с господин Суити.
— Господи, колко си умен.
Санди усети, че се разтреперва, и обви ръка около Клемънт.
— Знам, че не обичаш да пуша трева, но ми действа много добре, когато съм нервна.
— Обясни ми защо си нервна.
— Помислих си, че ще се ядосаш, задето не съм изхвърлила пистолета. Но наистина смятах, че господин Суити ще се справи по-добре.
— Разбирам — отвърна Клемънт. — Но нали виждаш, сега още един човек знае за проблемите ми.
— Но той всъщност не знае нищо — възрази Санди. — Искам да кажа, това е само един пистолет.
— Добре. Защо тогава той е нервен и иска да отида и да си прибера пистолета? Казах му да го хвърли в реката, щом не го иска. А той ми отговори: „Няма да се мотая наоколо с горещо оръжие. То си е твое и ти трябва да се погрижиш за него“. Та защо той си мисли, че оръжието е горещо?
— Ами може ченгетата да са говорили с него.
В момента, в който го каза, Санди осъзна, че е направила грешка, но вече беше прекалено късно.
— Това е идея — каза Клемънт, като я стисна лекичко. — Те са говорили и с теб, нали?
Въпреки безкрайните светлини, които се виждаха през прозореца, Санди почувства как стените я притискат. Стори й се, че се намира в ковчег. Чувството беше ужасяващо.
Тя каза:
— Толкова се тревожих за теб днес. Не знаех къде си и дали не ти се е случило нещо.
— Днес ли дойдоха при теб?
— Отби се една полицайка. Попита дали знам нещо за някакво оръжие. Но се държа много мило.
— Искала е да те измами — каза Клемънт.
— Да, но не й казах нищо. Абсолютно нищо.
Клемънт я потупа по рамото и каза:
— Знам, че не си, скъпа. Те просто действат по този подъл начин… Пушила ли си трева?
— Съвсем малко — изненадано отвърна Санди, учудена, че й се размина толкова лесно.
— Кога купи тревата?
— Онзи ден.
— Когато даде на Суити пистолета?
— Аха. Взех си и малко трева.
— О, боже — въздъхна Клемънт. — Животът може наистина да те изиграе, ако му позволиш.
— Не съм направила нищо лошо.
— Знам, че не си, сладурче. Но виждаш ли какво става? Добрали са се до Суити. Предполагам, че са му предложили сделка. Или ще ме вкара в капана, или те ще му затворят бизнеса и ще го пъхнат в панделата. Аз отивам да си прибера оръжието, излизам от къщата и двайсет полицейски коли заобикалят задника ми. Ще им се наложи обаче да изпразнят оръжията си — каза Клемънт, — защото със сигурност няма да вляза в затвора. Никога.
— Хайде да отидем в Тампа, Флорида — предложи Санди. — Още сега.
— И на мен ми се иска, скъпа, но имаме проблеми. Онези проклети албански гробари простреляха монтегото. Не, по дяволите, после ще ти разкажа за това — каза Клемънт, като видя намръщеното, озадачено изражение на Санди. — Първо трябва да се оправим с пистолета.
— Защо? Защо просто не избягаме от него?
Санди все още гледаше объркано. Нещата не се оказаха толкова прости.
— Защото не оставям зад себе си нещо, което може да ми навреди впоследствие — обясни Клемънт. — Ако не се отърва от оръжието, тогава трябва да се отърва от всеки, който може да свидетелства срещу мен. Не мисля, че това би ти харесало.
— Знаеш, че никога не бих свидетелствала срещу теб.
— Скъпа, знам го, но и не го знам. Хората променят решенията си. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, че никога няма да позволя да ме пъхнат в затвора. Така че или пистолетът изчезва, или ти и Маркъс Суитън изчезвате. Кое предпочиташ?