Хънтър каза:
— Видя ли я? Толкова е дрогирана, че сигурно не знае, че въобще е идвала тук.
Тома погледна навън и видя колата. Внезапно се сети за един случай от миналото, когато беше на шестнайсет години. Тогава бе насочил пистолета си към руски войник, слязъл от камиона си, за да се облекчи (разстоянието беше същото както от прозореца на апартамента до колата на отсрещната страна на улицата) и го беше убил с един изстрел. Беше чакал три дни появата на руски камион. А сега се намираше в апартамента на Скендер едва от три минути. Събираше някои книги, които да му занесе в болницата. Беше погледнал през прозореца случайно, без да очаква да види нещо интересно. Но точно срещу него стоеше черният кадилак на Скендер.
Понякога човек трябва да се труди усилено, друг път нещата му се поднасят наготово. Тома остави книгите на перваза и извади трийсет и два калибровата си „Берета“. После видя, че не му е поднесено всичко. В колата седеше младо момиче със странна на вид златиста коса. Пушеше цигара и се мотаеше.
Тома я наблюдава няколко минути. Най-после момичето излезе от колата и затръшна вратата. Отвори я отново и се наведе, за да извади нещо. Остана в тази поза почти минута, после се появи отново с кафява кожена чанта в ръка, която изглеждаше овехтяла и мека. Момичето я носеше за дългата дръжка и дъното на чантата докосваше тротоара. Тя влезе в двора на сградата. Тома отстъпи от прозореца. Русокосата тръгна към предния вход и застана пред него. Не влезе във фоайето. Просто си стоеше отвън и чакаше, на не повече от десет метра от Тома. Изглеждаше спокойна, но не помръдваше. Тома се завъртя и погледна отново към улицата.
По нея бавно мина сив мерцедес. После черен форд. И още един.
Той е тук, помисли си Тома.
Как беше възможно това?
След миг разбра. Обърна се отново към момичето и видя как стъклената врата се отваря и Мансел излиза навън. Явно се беше крил в тайната стаичка в мазето. Или в апартамента горе, който Скендер подготвяше за булката си.
Господи, този тип имаше здрави нерви. Тома коленичи, за да повдигне бавно прозореца. Мрежата против комари още стоеше на мястото си. Щеше да стреля през нея. И типовете със здрави нерви умираха като всеки друг, ако човек ги уцелеше на подходящо място. Но момичето му пречеше. Тома едва виждаше малка част от Мансел. Момичето повдигна голямата кожена чанта. Мансел държеше пистолет в ръка. Тома се прицели внимателно. Но Мансел мръдна, за да погледне покрай момичето към улицата. После бръкна в чантата. Това пък какво е, помисли си Тома. Някакво шоу? За секунда му се стори, че вижда друг пистолет в ръката на Мансел.
Защо, по дяволите, не побърза?
Клемънт влезе вътре. Стъклената врата се затвори. Момичето се извърна, но не забърза.
Тома се зачуди дали да не изтича да пресрещне Мансел в коридора…
Но ставаше нещо странно. Момичето излезе от двора със същата несигурна, но безгрижна походка. Пристъпи встрани и Тома видя познати лица. Реймънд Круз, Хънтър, хора от отдел „Убийства“ и една жена. Вървяха бързо към входа покрай неговото място на първия ред.
Да, истинско шоу, помисли си Тома.
Реймънд Круз погледна към момичето и сякаш се поколеба. Тя му кимна веднъж. Не като поздрав, а като че ли му съобщи нещо с кимването. Круз продължи напред с останалите. Всички изглеждаха нетърпеливи. Разбира се. Знаеха, че Мансел е вътре.
Това е шоу, помисли си Тома.
Сега се намираха във фоайето. Чу как някой им отвори вратата.
Момичето със странната руса коса все още стоеше забравено в двора. Ровеше из голямата си чанта, сякаш си търсеше ключовете. После момичето тръгна по улицата, покрай униформения полицай, който излизаше от патрулна кола, и се отправи към кадилака на Скендер.
Ако беше дала на Мансел оръжие и го беше оставила тук вместо на някое друго място… Не! Това беше единственото място!
Тома изскочи от апартамента на Скендер и се спусна по коридора към задните стълби. Чу стъпките на полицаите над себе си. Изгаси светлината и тръгна надолу колкото се може по-тихо. Все още не разбираше за какво беше шоуто, макар да се бе сетил за начин, по който да го приключи.
29.
Стояха в коридора на първия етаж. Хората от наблюдателния екип префучаха бързо покрай тях.
Каролин попита:
— Това често ли се случва?
Бяха претърсили всеки апартамент, всяка стая, всеки килер в сградата и все още тичаха нагоре-надолу по коридорите. В кръг, помисли си Реймънд. Мансел не би могъл да се измъкне по никакъв начин. Между покрива и мазето нямаше място, където да може да се скрие.