— Ще го намерим — каза той на Каролин.
— Но той не е тук.
— Тук е — възрази Реймънд, който нямаше какво да губи.
Хънтър се приближи към тях и запита:
— И сега?
Реймънд си припомни какво беше видял от колата на Каролин. Санди до вратата, Клемънт излиза бавно. После той се връща вътре, а Санди излиза и кимва. Реймънд прие кимването й нетърпеливо. Очевидно нетърпението му го беше подвело.
— Къде е Санди? — попита той.
Хънтър се вторачи в него и той отвърна на погледа му.
Каролин се обади:
— Не мога да повярвам — каза тя, после се загледа в Хънтър, който тръгна към предната врата на сградата.
— Какво ще правим сега?
— Ще чакаме — отговори Реймънд.
— Какво?
Хънтър се завъртя и тръгна обратно към тях.
— Хей, видя ли Тома? — попита той. — И той е тук.
Реймънд започна да се усмихва.
Тома беше оставил вратата на апартамента отворена. Седеше и четеше една от книгите, които щеше да носи на Скендер. Книгата даваше указания за култивирането и отглеждането на домашни растения. Когато Реймънд Круз, Хънтър и жената застанаха на прага, Тома каза:
— Здравейте, как сте?
— Тома Синистай, Каролин Уайлдър — представи ги Реймънд. — Госпожица Уайлдър се занимава с престъпници. Тя е един от най-добрите адвокати по наказателни дела в града. Споменавам го, в случай че искаш да я наемеш още сега и да си спестиш някои проблеми.
Тома попита:
— Не искаш ли да говориш с мен насаме?
— Искам да ми кажеш къде е той. И тук става.
— Давам ти нещо, Реймънд, но няма да искаш всичките ти хора да гледат. Можех да го убия. Разбираш това, нали? Почти го направих. Но се спрях.
— Защо?
— Ще видиш. Или не. Зависи само от теб. Но мисля, че ще е по-добре да отпратиш хората си.
В коридора се затвори врата. Сега в сградата беше тихо. Тома ги заведе в мазето, където запали флуоресцентните лампи. После застана неподвижно за момент, сякаш подготвяше публиката си.
— Мансел имаше пистолет. Ето този — каза той, като разкопча сакото си и извади автоматичен пистолет от него. — Видяхте ли? Това е „Браунинг“. Принадлежи на семейството ни и никога не е убил никого.
— Къде е той? — попита Реймънд.
Тома кимна.
— Гледай стената ей там — каза той, после тръгна към котела, до който стоеше Реймънд.
Лейтенантът се отдръпна от пътя му. Тома се повдигна на пръсти, протегна ръка и дръпна шалтера надолу.
С леко бръмчене стената започна да се отваря. Постепенно пред очите им се разкри тайната стая, грамофонът, сейфът. Клемънт Мансел седеше на платнен стол с кръстосани крака.
— Хей, какво, по дяволите, става? — попита той. — Идвам тук, за да върна нещо, което приятелят на Санди — Скендер — й дал, за да се пази, а този гробар опира пистолет в гърба ми и ме заключва.
— Вече беше отворил стената — обясни Тома. — Чакаше да го откриеш тук.
— С браунинга ли? — попита Реймънд.
Тома кимна.
— Той иска да повярваш, че го е взел от русото момиче.
— Добре ли го претърси?
— Разбира се.
— Ами стаята?
— Огледах абсолютно всичко — каза Тома и повдигна браунинга. — Това беше единственото му оръжие. Тук имаше и други, но ги изнесох вчера.
Клемънт се намеси в разговора:
— Да не би търсиш пистолет с печат „П 38“ от едната страна, който прилича на немски „Лугер“? — попита той. — Е, не съм го виждал.
Изкарай го навън, помисли си Реймънд. Не, влез вътре с него и накарай Тома да затвори стената.
— Санди ни сътрудничи — каза Хънтър. — Видяхме как ти дава оръжието, а ти й го връщаш. Сигурно си мислеше, че можеш да измамиш някого.
— Глупости — отвърна Клемънт. — Ако Санди беше с вас, нямаше сега да стоите тук като посрани.
Реймънд изпита желание да дръпне Клемънт от стола, където седеше спокойно с кръстосани крака, облегнал ботуша си на едното коляно, с ръце на облегалките, и да го удари с всичка сила.
Очите на Мансел се прехвърлиха от Хънтър към Реймънд после към Каролин.