— Лейтенант…
— Точно това каза — да повтори. Та другарчето му започнало, ама не пожелало да спре. Нали разбираш, не искал да свърши. И казано накратко, момичето започнало да пищи, той се паникьосал и я удушил. Но не бил сигурен, че е мъртва. Ами ако се съживи и го посочи на полицията? Затова намерили голямо парче цимент — около петдесет килограма, вдигнали го и го пуснали върху лицето на момичето. После отново го вдигнали и отново го пуснали.
Момичето от „Нюз“ грабна огромната си чанта.
— Вдигат, пускат. Вдигат, пускат. Когато я намерихме, помислихме, че е прегазена от танк. Имам предвид, никой не можеше да повярва, че това е човешко лице.
— Не мисля, че си забавен.
— Не, въобще не беше забавно. Но тогава онзи добави в показанията си…
Репортерката се отдалечи от масата.
— Та той каза — продължи Реймънд. — „Това получих, задето бях Мистър Готин и споделих гаджето с приятеля си.“
Реймънд тръгна пеша през Гранд ривър към „Дънлийви“. Джери Хънтър стоеше до бара с едно момиче, което беше облегнало ръката си върху рамото му и се правеше на отегчено. Момичето огледа Реймънд Круз внимателно, докато той оставяше пликчето с пържолата на бара и си поръчваше бърбън.
— Къде е приятелката ти? — попита Хънтър.
— Имат нова мода — отговори Реймънд. — Канят те на вечеря. После, точно преди да дойде сметката, ти се ядосват и си тръгват. А ти трябва да платиш четиридесет и два долара.
Момичето с Хънтър каза:
— И той ли е такъв? Изглежда много готин.
— Тя се опитва да разбере с какво си изкарвам прехраната — поясни Хънтър.
— Поне това — каза момичето, полюшвайки се леко в такт с музиката. — Не ми казвай, ще се сетя.
Тя присви покритите си със зелени сенки очи и продължи да се поклаща.
— Ако бяхме в „Линдъл“, можеше да сте бейзболисти. Само че те никога не носят вратовръзки. Никой вече не носи вратовръзка.
Момичето замълча за момент и хитро погледна към Хънтър.
— Вратовръзка със спортна риза, сако, което не отива на панталона… Може да си гимназиален учител. А приятелчето ти — продължи тя и отново погледна към Реймънд, — то пък какво е?
Между тях се чу електронен звук. Слаб, но настойчив механичен глас. Реймънд разкопча сакото си и изключи пейджъра. Докато отиваше към телефона, чу момичето да казва на Хънтър:
— Господи, вие сте ченгета. Знаех си. Точно това щях да кажа.
Всеки знае всичко, помисли си Реймънд Круз. Как пък всички станаха толкова умни?
3.
Реймънд Круз се сети за сцена от филм, когато видя светлините. Лампата против крадци, висяща от сградата, и фаровете, осветяващи сцената. Представи си актьор в реклама по телевизията, който казва: „Костюмът на жертвата е светлосин, кръвта — тъмночервена, а чакълът е сиво-бял“. Реймънд си помисли за филм, който се върти назад в прожекционния апарат. Видя униформените ченгета засмукани в синьо-белите патрулни коли, а линейката и бусът на моргата — извадени от кадъра. Спираме там и оставяме само сребристата кола и жертвата. Чу Джери Хънтър да казва:
— Е, най-после някой пречука дребния шибаняк.
Трудно беше да си мислиш за Алвин Гай като за жертва.
— Когато говорих с Херцог — обади се Реймънд, — първото, което си помислих, беше, как това не се случи по-рано.
Той застана в края на местопрестъплението с Хънтър и сержант Норбърт Брил.
— Кой го намери? — попита Реймънд.
— Патрулна кола от Единадесето управление — отговори Брил. — Съдията се обадил по телефона в колата си в полицията, но операторът не разбрал местонахождението му. След няколко минути една жена от съседната улица „Ковънтри“ №20413 звъннала и съобщила за изстрели.
— Някакви свидетели?
— Още нищо. Уендъл говори с жената. Морийн е някъде другаде. „Американ Ла Франс“ нямат телефон за през нощта, но пък и не мисля, че съдия Гай е бил тук, за да си купи противопожарно оборудване.
— Полицаите ли го идентифицираха?