на едно закрито състезание в Бърлингейм. Между другото беше се увлякла по живописта и държеше ателие в латинския квартал на Сан Франциско.
Всичко това нямаше особено значение дотогава, докато не се изостриха пристъпите на баща й „да я вкара в пътя“. Пламенно независима, несрещнала още мъжа, на когото с готовност би се подчинила и отвратена от кандидатите си, Мод не изтърпя бащината намеса в нейния живот и увенча всичките си прегрешения пред обществото, като напусна дома си.
Постъпи на работа в „Къриър Джърнъл“. Започнала с двадесет долара седмично, заплатата й бързо се покачи на петдесет. Работата й беше главно да пише отзиви в областта на музиката, театъра и художествените изложби, макар че тя не се отказваше и от обикновените журналистически набези, ако обещаваха да са достатъчно интересни. Така например тя успя да изтръгне голямо интервю от Морган в един момент, когато го гонеха безуспешно десетина от най-великите нюйоркски журналистически светила; тя слезе на дъното на залива „Златните врата“ във водолазен костюм и летя с Рууд, „Човекът-птица“, когато той счупи всички рекорди за продължителен полет, като кацна чак в Ривърсайд.
Но не би трябвало да се смята, че Мод Сенгстър беше загрубяла амазонка. Напротив, тя беше сивоока, стройна млада, жена, двадесет и три или двадесет и четири годишна, със среден ръст и необикновено малки ръце и крака за спортистка или какъвто и да е друг вид жена. Освен това умееше далеч по-добре от повечето спортистки да бъде изящно женствена.По нейно предложение стана така, че редакторът й възложи да вземе интервю от Пат Глендън. Като не се смята това, че веднъж в Палас Грил беше зърнала за миг боксьора Боб Фицсимънс във фрак, тя никога в живота, си не беше виждала боксьор професионалист. Пък и не беше любопитна да види — поне до деня, в който младият Пат Глендън пристигна в Сан Франциско, за да, тренира за мача си с Нат Пауърс. Тогава я заинтригува вестникарската му слава. Първобитния звяр — сигурно си заслужава да се види! От онова, което беше чела за него, тя си го представяше като човек страшилище, безкрайно тъп, мрачен и свиреп като звяр от джунглите. Наистина поместените във вестника негови снимки не показваха такива качества, но все пак личеше огромната му физическа сила, която би могло да се очаква, че ще им съответствува. И тъй в часа, определен от Стъбнър, Мод, придружена от вестникарския фотограф, се запъти към тренировъчната зала „Клифхаус“.
А собственикът на недвижими имоти тъкмо си имаше неприятности — Пат се бунтуваше. Седнал, преметнал големия си крак през ръчката на креслото, похлупил Шекспировите сонети на коляното си, той разпалено ораторствуваше против съвременната, жена.
— За какво им трябва да си пъхат носа в бокса? — питаше той. — Тук не им е мястото. Та какво ли разбират от бокса? Не ми стигат досега мъжете репортьори. Аз не съм ви мечка тука! Тая жена идва да прави от мен зрелище. Не мога да понасям жени в тренировъчната и не Ме интересува, че е репортьор.
— Но тя не е обикновен репортьор — възрази, Стъбнър. — Чувал ли си за Сенгстърови? Онези, милионерите?
Пат кимна с глава.
— Е, тя е от тях. От висшето общество е и тъй нататък. Би могла ей сега, ако поиска, да се намира тв компанията на Блингъм, вместо да работи за пари. Баща й струва петдесет милиона като нищо.
— Тогава за какво работи във вестника? Да заема само мястото на някой безработен бедняк.
— В конфликт е с баща си. нещо се скарали по
времето, когато той се зае с чистката в Сан Франциско. Тя се махнала. Направо напуснала дома си и се хванала на работа.. И да ти кажа едно нещо, о Пат, тя си играе с английския език, както поиска. — По цялото крайбрежие няма журналист, който да се мери с нея, когато седне да пише.
Пат започна да слуша с интерес и Стъбнър продължи:
— Пише и поезия, едни такива стихчета, също като тебе, само че май нейните са по-добри от твоите, защото веднъж издаде цяла книжка със стихове. Тя дава отзиви за представленията. Взема интервю от всеки голям артист, който попадне в този град.
— Срещал съм името й във вестниците — забеляза Пат.
— Срещал си го я. И тя ти прави чест, Пат, като идва да те интервюира. На тебе това няма да струва никакъв труд. Аз ще съм тук и сам ще й дам повечето сведения. Нали знаеш, винаги съм го правил.! Пат го погледна с благодарност.
— И друго нещо, Пат: не забравяй, че трябва да се примириш с тези интервюта. Ами това е част
от работата ти. Това е голяма реклама, а ни идва безплатно. Да я купим, не можем. Тя заинтригува хората, събира публика, а публиката е, която носи приходите. — Той млъкна, ослуша се, после погледна часовника си. — Трябва да е тя. Ще ида да я посрещна и да я доведа. Ще й пошушна да бъде кратка, нали знаеш, няма да продължи дълго. — На вратата той се обърна: — И бъди учтив, Пат, не мълчи като риба. Отговаряй й, когато те пита.