— Зная този мач — каза Глендън. — Беше между Оуън и Мъргуедър. И наистина, Сам, той завърши в деветнадесетия рунд. А тя каза, че е чула да се споменава този рунд предишния ден. Как си го обясняваш, Сам?
— Ами как ще си обясниш, когато човек изтегли от лотарията билет, който печели? — изплъзна се менажерът, докато напрягаше ума си какво да отговори. — Точно там е работата я. Хора, които следят боксьорите в каква форма са, условията им, секундите, правилата и тем подобни, често налучкват колко рунда ще трае мачът, тъй както има й хора, за които се знае, че са печелили на конни състезания при шанс едно на сто. И не забравяйте: за всеки, който печели, има друг, който губи, има друг, дето не е налучкал правилно. Мис Сенгстър, уверявам ви, честна дума, предварително нагласени сделки, такова нещо в бокса направо… не съществува.
— Какво е вашето мнение, господин Глендън? — попита тя.
— Също като моето — побърза да отговори Стънър вместо него. — Той знае, че това, което казвам, е дума по дума истина. Никога в живота не се е боксирал другояче освен честно. Нали. т така, Пат?
— Да, така е — потвърди Пат и най-странно за Мод Сенгстър беше, че сама бе убедена в неговата правдивост.
Тя прокара длан по челото, сякаш да се отърве от недоумението, което замъгляваше мислите й.
— Слушайте — каза, — снощи същият редактор ми спомена, че предстоящата ви среща е нагласена до там, че се знае дори в кой рунд ще завърши.
Стъбнър беше в паника, но думите на Пат го спасиха от необходимостта да отговори.
— Тогава редакторът лъже — изгърмя за първи път гласът на Пат.
— Но за предишния мач не излъга — предизвика го тя.
— В кой рунд каза той, че ще завърши моят м с Нат Пауърс?
Преди тя да успее да отговори, менажерът се намеси.
— Стига, Пат, глупости — извика той. — Млъкни, това са обикновените слухове около ринга. Да продължим интервюто.
Глендън не го и погледна; очите му, устремени в нейните, не бяха вече меко сини, а сурови и заповедни. Сега тя беше сигурна, че се е натъкнала на нещо потресаващо, нещо, което щеше да обясни всички загадки. Същевременно я вълнуваше повелителното в гласа и погледа му. Това бе истински мъж, който би могъл да сграбчи живота в ръцете си и да изтръгне от него каквото пожелае.
— Кой рунд каза редакторът? — повтори Пат въпроса си.
— За бога, престани с тези глупости, Пат — намеси се Стъбнър.
— Моля, дайте ми възможност да отговоря каза Мод Сенгстър.
— Аз и сам мога да говоря с мис Сенгстър добави Глендън. — Ти излез, Сам. Иди, погрижи се за онзи фотограф!
Последва напрегнат, мълчалив миг; погледите
им се срещнаха, после;менажерът се запъти бавно към вратата, отвори я и обърна глава, за да слуша.
— А сега, кой рунд каза редакторът?
— Дано не греша — промълви тя с трепет, — но съм съвсем сигурна, че каза шестнадесетия рунд.
Тя видя как изненада и гняв пламнаха по лицето на Глендън, видя гнева и укора в погледа, който той метна към менажера си, и разбра, че ударът й е попаднал в целта.
А за гнева му имаше причина. Той помнеше, че бяха обсъждали въпроса със Стъбнър и бяха решили да покажат на публиката зрелище, достойно за парите й, без да продължават ненужно мача, и да го завършат в шестнадесетия рунд. А ето че някаква жена от редакцията на вестник спомена тъкмо този рунд.
Стъбнър стоеше на прага полумъртъв и блед и очевидно правеше усилия да се държи на крака.
— После ще се видим с теб — каза му Пат. — Затвори вратата след себе си.
Вратата се затвори и двамата останаха сами. Глендън не продума. Лицето му откровено изразяваше тревога и смущение.
— Е? — запита тя.
Той стана и се изправи с целия си ръст над нея, след това пак седна, като навлажни устните си с език.
— Ще ви кажа нещо — проговори той най-сетне. — Мачът няма да завърши в шестнадесетия рунд.
Тя не отвърна нищо, но нейната недоверчива и подигравателна усмивка го жегна.
— Вие само почакайте, мис Сенгстър, ще видите, че този ваш редактор греши.
— Искате да кажете, че програмата ще бъде променена? — запита тя дръзко.
Той потрепери от остротата на думите й.
— Не съм свикнал да лъжа — каза той сухо, — дори пред жени.
— Нито мен излъгахте, нито пък отрекохте, че програмата ще бъде променена. Може би съм глупава, господин Глендън, но не виждам каква разлика има дали мачът ще свърши в този или онзи рунд, щом като е предварително нагласено и се знае.