— Какво от това? — запита тя. — Професионалният бокс си е професионален бокс и всички знаем какво значи. Нали мачът завърши точно в рунда, в който казах, че ще завърши?
— Така е — съгласи се той. — Но вие не знаехте, че ще завърши тогава. В целия свят поне двама души, вие и аз, знаехме, че Пауърс няма да бъде нокаутиран в шестнадесетия рунд.
Тя продължаваше да мълчи.
— Вие знаехте, че той няма да бъде свален, нали? — Пат говореше повелително и тъй като тя все още отказваше да продума, пристъпи към нея. — отговорете ми! — заповяда той.
Мод кимна с глава.
— Но все пак беше свален в този рунд — настоя тя.
— Не, не беше. Съвсем не беше нокаутиран. Разбрахте ли? Аз ще ви разкажа за това и вие ще ме изслушате. Не съм ви лъгал. Разбрахте ли? Не съм ви лъгал. Бях глупак, а те измамиха и мен, и вас покрай мен. Вие помислихте, че сте го видели свален с нокаут. Обаче ударът, който му нанесох, не беше достатъчно тежък, за да го свали. Не го ударих и там, където трябваше. Престори се, че съм го ударил. Изигра номер с този нокаут.
Пат спря и я погледна в очакване.
И тя изведнъж с трепет на сърцето и бурно вълнение разбра, че му вярва, и почувствува как се разлива по нея гореща вълна от щастие, че се връща доверието й в този човек, който не значеше нищо за нея и когото беше виждала само два пъти в живота си.
— Е? — запита той и отново властната му сила я развълнува.
— Вярвам ви — каза тя. — И се радвам, много се радвам.
Ръкостискането продължи повече, отколкото беше очаквала. Той я гледаше с очи, които изгаряха и на които нейните неволно отговаряха. Никога не е имало такъв мъж, мислеше си тя. Първи се сведоха нейните очи, неговите ги последваха и както преди двамата погледнаха едновременно вкопчените си ръце. Той с цялото си тяло направи към нея подсъзнателно и неволно движение, сякаш да я прибере към себе си, после рязко се овладя с видимо усилие. Тя разбра всичко и усети как ръката му я притегля и привлича. И за своя изненада почувствува желание да се подчини, почти непреодолимо желание да бъде привлечена в силната прегръдка на тези ръце. И ако той беше настоял, тя знаеше, че не би удържала. Беше почти замаяна, когато той се овладя, и като стисна пръстите й до счупване, пусна ръката й и почти я отблъсна от себе си.
— Господи — въздъхна той. — Вие сте създадена за мен.
Той се обърна и прекара ръка по челото си. Тя знаеше, че би го намразила навеки, ако си позволеше макар една смутена дума за извинение или обяснение. Но той сякаш имаше нюх и вършеше всичко безпогрешно, когато се отнасяше до нея. Тя се отпусна на стола си и той седна на друг стол, като го обърна тъй, че да бъде срещу нея с ъгъла на бюрото помежду им.
— Снощи бях в една парна баня — каза. — Изпратил бях да повикат един стар, излязъл от строя боксьор. Беше навремето приятел на баща ми. Знаех, че не може да има нещо във връзка с ринга, което той да не знае, и го накарах да говори. Интересно, че само така можах да го убедя, че не познавам работите, за които го разпитвах. Той ме нарече „дете невинно от гората“. Прав беше, изглежда. Аз съм израснал в гората и от гората като че ли повече нищо не зная.
Та снощи получих цяло образование от онзи старец. Рингът е много по-покварен, отколкото вие ми казахте. Изглежда, всеки, свързан с него, е покварен. Дори големите чиновници, които издават разрешения за мачовете, дерат подкупи от организаторите, а организаторите, менажерите и боксьорите смъкват пари един от друг и от публиката. Накратко казано, това е въздигнато в система, от една страна, а от друга, те са винаги готови — знаете ли какво значи „двойната измама“? — Тя кимна. — Е, и тъй, те, изглежда, винаги са готови и не пропускат случая да си прилагат взаимно „двойната измама“.
Умът ми се взе от това, което ми разказа старецът. Ето, аз съм бил няколко години тук, сред най-страшната поквара, а нищо не съм знаел. Бил съм истинско „дете наивно от гората“. И все пак мога да разбера как съм бил лъган. Аз съм така създаден, че никой не може да ме победи. Победите ми бяха сигурни, а благодарение на Стъбнър всичко нечестно е било скривано от мен. Тази сутрин притиснах Спайдър Уолш и го накарах да говори. Той, нали знаете, беше първият ми треньор и е следвал указанията на Стъбнър. Държали са ме в неведение. Освен това аз не се месех в спортните среди. .Прекарвах времето си в лов .и риболов, в развлечение с фотокамери и други подобни. Знаете ли как са ме наричали помежду си Уолш и Стъбнър — „Девственицата“. Научих го едва тази сутрин от Уолш и сякаш зъби ми вадиха. А те са били прави. Аз съм бил малък невинен глупак.
А и Стъбнър ме използувал за нечестни сделки, само дето аз не съм знаел. Сега имам поглед върху всичко и виждам как е ставало. Но нали разбирате, не се интересувах толкова от бокса, та да съм се съмнявал в нещо. Родил съм се със здраво тяло и хладен разсъдък, отгледан съм на простор, учител ми беше баща ми, който знаеше за бокса повече от всекиго на този свят. Беше ми от лесно по-лесно. Рингът не ме поглъщаше. Никога нямах съмнение за изхода на боя. Но сега — край на всичко!