Бела не знаеше какво да отговори.
— Ще ви призная, че още съм нова в тази работа. Но от мен се очаква да ви уверя в това.
Очевидно не беше достатъчно. Нищо не би било достатъчно в момент като този. Тя изпита облекчение, когато дойде време да си тръгва, с извинението, че има още една среща.
8: Евроиглата
За срещата с Боб Пакстън откараха Бела в кулата Ливингстън — или Евроиглата, както я бяха кръстили лондончани. Кулата бе щаб на лондонската администрация и на Евразийския съюз и понякога седалище на премиера на Съюза. Имаше големи прозорци, от които се разкриваше великолепна панорамна гледка. По време на Слънчевата буря Кулата бе във вътрешността на Купола и сега на върха й, който бе опирал покрива на Купола, имаше малък музей, посветен на онези страховити дни.
Пакстън я очакваше в залата за заседания на четирийсет и първия етаж. Крачеше неспокойно напред-назад с чаша кафе в ръка. Поздрави я с кратък поклон.
— Председателю Фингал.
— Благодаря, че дойдохте чак в Лондон, за да се срещнете с мен…
Той махна небрежно с ръка.
— И без това имах работа тук. Трябва да поговорим.
Тя седна в един фотьойл. Все още бе разстроена от срещата с Дъфлотови, но започна да осъзнава, че я чака дълъг и тежък ден.
Пакстън остана прав. Беше твърде неспокоен, за да седи. Наля на Бела кафе от голямата кана в ъгъла, наля и на охраната й, настанена в другия край на помещението.
— Адмирале, кажете какво ви измъчва.
— Ще ви го кажа съвсем простичко. Новите наблюдения го потвърдиха. Имаме си призрак.
— Призрак?
— Аномалия. Из Слънчевата система се носи нещо, чието място не е тук…
Пакстън беше висок и жилест. Имаше лице на астронавт, много бледо, нашарено от белезите от радиационни тумори. Татуировката на бузата му беше с формата на флотския герб, посивялата му коса бе подстригана съвсем късо.
Доколкото Бела можеше да прецени, беше на около седемдесет. На четирийсет бе ръководил „Аврора 1“, първата пилотирана мисия до Марс, и бе първият човек, стъпил на тази планета — а след това бе превел екипажа си през изпитанието на Слънчевата буря. Без съмнение астронавт с огромен опит и заслуги. Сега, като контраадмирал на новия космически флот, се бе сдобил с огромна власт в един параноичен свят след Слънчевата буря и се бе посветил изцяло на опитите да възпрепятства заплахата, довела до премеждията му на Марс.
Докато го наблюдаваше да кръстосва помещението, натъпкан с кофеин и видимо разтревожен, я споходи неочакваната и причудлива прищявка да му поиска автограф. Миг по-късно прищявката бе сменена от желанието да му нареди да се пенсионира. Прогони и двата импулса.
С насечения си говор, типичен за Средния запад, той й предаде новините, които тя вече знаеше от Една.
— Това нещо е засечено вече на три пъти.
Първия път бе станало съвсем случайно.
„Вояджър 1“, изстрелян през 1977, бе първият земен разузнавателен кораб, изпратен към далечните планети и отдавна напуснал Слънчевата система. Към петото десетилетие от новия век „Вояджър“ бе изминал сто и петдесет пъти разстоянието между Земята и Слънцето.
Някъде по това време бордовият лъчев детектор, създаден да улавя частици от далечни свръхнови, бе засякъл поток енергийни частици.
Нещо се бе появило, далече нататък в мрака.
— В началото никой не му обърнал внимание. Сигурно защото е станало точно на 20 април 2042. — Пакстън се засмя. — Денят на Слънчевата буря. Тогава бяхме заети със съвсем други неща.
Последващите наблюдения на „Вояджър“ показали, че аномалията, притегляна от слънчевата гравитация, е подхванала своето дълго падане към сърцето на Слънчевата система. Първото значимо космическо тяло, което неизвестният обект щеше да срещне на пътя си, беше Сатурн и неговата система от луни — на точно определена дата през 2064. Бяха подготвени съответните планове за това събитие.
— А това е втората среща — продължи Пакстън. — Получихме данни от Космически монитор W7-6102-016 — и след това запис за разрушаването на сондата. Третата и засега последна среща е с няколко сонди едновременно, показващи как обектът наближава Ю-линията. Орбитата на Юпитер. — Той повика над масата една холограмна триизмерна карта. — Ето ги трите точки, които оформят маршрута на аномалията досега. Въпросът е дали са на един и същи обект. — Той я погледна със студените си сини очи, сякаш я предизвикваше да встъпи в спор.