Науката „астробиология“, която се занимава с възможни извънземни форми на живот, преживя революционно развитие през последните няколко години вследствие на откриването на някои нови представители на фауната на Земята, както и на предположенията за тяхното съществуване на Марс, Европа и Титан и новите модели на „панспермия“ — естествени механизми, чрез които живи същества могат да се прехвърлят от една планета на друга. Наскорошен поглед по тази тема има в „Животът, какъвто не го познаваме“ от Питър Уорд, („Вайкинг“ 2005).
Стратегията на Първородните за пестене на енергия, описана за първи път в „Окото на времето“ (2004) и „Слънчева буря“ (2005), е израз на някои академични идеи за бъдещето на живота във вселената. Вижте например статията на Майкъл Моутнър („Алманах на британското междупланетно общество“, том 57, стр. 167–80, 2005), наречена „Животът в космологичното бъдеще — ресурси, биомаса, популации“.
Идеята за възстановяването на дивата флора и фауна в Северна Америка с животни-заместители е пропагандирана от мнозина, сред които Пол Мартин („Залезът на мамутите: измиране на видовете през ледниковата епоха и тяхното съживяване в Северна Америка“). Но има и други, които се изправят открито срещу подобни планове (Рубенщайн и сътрудници, „Биологично опазване“, том 1321 стр. 232, 2006).
Описаното в тази книга световно завоевание на Александър Велики се основава на планове, които той действително е подготвял преди смъртта си — става дума за разширяване на неговата империя от Гибралтар до Черно море, вижте например „Завоевания и империи: господството на Александър Велики“ от А. Б. Бозуърт (СУП, 1988).
За описанието на Чикаго по времето на световното изложение през 1893 използвахме „Дяволът в Белия град“ на Ерик Ларсън („Рандъм Хаус“, 2003). Описанието на вавилонския Миден се основава на археологическите проучвания на град от неолита в околностите на Чаталхююк, вижте www.catalhoyuk.org.
Глава 25 се базира на силно променена версия на разказа „Сигнал от Земята“ от Бакстър, публикуван за първи път в „Послеписи“ 5, есента на 2005.
За грешки и недоразумения естествено могат да бъдат винени само авторите на това произведение.
Сър Артър Кларк
Стивън Бакстър
юни 2007