Изкачването продължаваше с доста бързи темпове. Съвсем скоро вече можеше да вижда брега, до който имаше десетки километри. Канаверал приличаше по-скоро на остров, отколкото на материк, заобиколен на изток от океана и отворен към заливите на север. По пътя край океанския бряг бяха паркирани коли, камиони и пикапи, на някои се развяваха американски знамена.
— Хората все още идват тук, за да видят всичко това с очите си — рече засмяно Алексей. — Казват, че представлението било незабравимо — имам предвид изстрелването на „Сатурн“. Но Стълбата е по-впечатляваща, във всички аспекти…
Камионът се разтърси.
— Съжалявам — продължи Алексей. — Край на ускорението. — Той чукна с пръст екрана и там се появиха данни за височината, скоростта, въздушното налягане и часа. — Височина триста метра, скорост максимална, от тук до края пътят е гладък.
Повърхността продължаваше да се отдалечава, историческият безпорядък на Канаверал се бе смалил до грубо начертана карта.
Около минута след началото на пътуването, на височина четири километра, хоризонтът започна да се извива в гигантска дъга. Слънчевите колектори се разпънаха с плющене.
— Не мога да разбера — заговори Бисиса. — От тук ли се добива енергия? Защо колекторите са обърнати надолу?
— Точно това е идеята — рече Алексей. — Паяците черпят енергия от наземни лазери.
— Ти ги видя, мамо — добави Мира.
— Значи сте монтирали енергоизточниците на земята. Добре. Колко време ще пътуваме?
— Докато подминем геосинхронна орбита? Чак до мястото на отделяне? Около дванайсет дни — отвърна Алексей.
— Дванайсет дни в тази кутийка? — Освен това никак не й хареса думата „отделяне“.
— Мамо, това е много голямо съоръжение — заговори Мира, но по гласа й не личеше да е съвсем убедена.
След още няколко минути вече бяха на височина осем километра и за първи път доловиха равномерни сътресения. Над главите им макарата започна бързо да се променя и се появи нова система от колелца и ограничители.
И после, изведнъж, лентата се промени от тясна ивица, колкото ръката на Бисиса, до платно, широко колкото разгънат вестник. Освен това беше с остри краища. Сега паякът висеше вкопчен в единия от двата края на лентата.
Алексей заговори:
— Това е стандартната ширина на лентата през по-голямата част от времето на орбита. В ниските слоеве на атмосферата е по-тясна заради опасностите там. Разбира се, в наши дни опасните промени на времето в голяма степен са овладени. Ако съществува някаква заплаха, за елеватора, тя е от изстрелването на корабите „Сатурн“, когато цялата повърхност започва да се тресе и тътенът е непоносим.
Десет километра, дванадесет, петнадесет. Земната извивка ставаше все по-отчетлива и небето над тях започна да избледнява. Намираха се в горната част на атмосферата.
И продължаваха да се изкачват.
— А сега да се настаним удобно. — Алексей нареди на куфара да се отвори. — Налягането ще спадне до установеното за полети в космоса — една трета от атмосферното, газова смес, богата на кислород. Така че предлагам да си сложим кислородни маски. — Той им ги показа, както и редицата бутилки. — Имам и подгряващи одеяла. Скоро ще стане студено. — Зарови в куфара. — Ще прекараме тук известно време. Взел съм сгъваеми легла и столове. Надуваема палатка, в случай че не можеш да спиш под открито небе, както се казва. Имам котлонче за водата и храната. Ще се наложи да рециклираме водата, но пречиствателната система е отлична.
— Не виждам скафандри — подметна Бисиса.
— Няма да са ни необходими, освен ако нещо не се обърка.
— А ако се обърка?
Той я погледна, сякаш искаше да прецени докъде се простира смелостта й.
— По-малко неприятното усложнение е, ако се заплетем за кабела. Има цяла система обезопасителни механизми, в случай че това стане, докато пристигне помощта, в лицето на друг паяк. Дори да започнем да губим налягане, разполагаме с аварийни сфери. Викаме им топки за хамстери. Не са удобни, но са практични.
„Топки за хамстери“? Бисиса трескаво се молеше да не се стига до това.
— А по-неприятното?
— Да се откачим от лентата. Вече знаеш, че част от елеватора е на геосинхронна орбита — върти се около Земята с двайсет и четири часова точност. Под тази част ние се движим бързо към орбитална височина, над нея се отдалечаваме.
— Тоест, ако паякът се откачи…