— Първо, да запознаем председателя Фингал с възможностите, с които разполага. И второ, да обсъдим аномалията, която понастоящем приближава орбитата на Юпитер…
— По този въпрос — намеси се неочаквано Бела — ще дам думата на професор Карел.
Пакстън изсумтя недоволно.
Обсъждането се насочи към отбраната на Слънчевата система.
13: Крепостта Сол
Речта на Пакстън беше фиеста от графики, снимки и диаграми, някои триизмерни, други анимирани, а холограмите увисваха над средата на масата като реклами на фантастични играчки. Но темата бе мрачна и песимистична.
— След деня на Слънчевата буря ние насочихме значителна част от ресурсите на Земята към наблюдение на небето…
Скоро след това Бела бе завладяна от чувството, че Земята е покрита с електронни очи, втренчени на всички дължини на вълните в околния космос. Между тях и системи на НАСА, като Мрежата за следене на открития космос, с инсталации в Испания, Австралия и Мохаве, една станция в Ню Мексико — ЛИНЕАР, наблюдаваща движението на астероидите, както и установките от серията Космогард. Дори гигантският радиотелескоп в Аресибо отделяше от скъпоценното си време не за астрономия, а за да издирва неестествени признаци сред звездите.
Астрономите от оптичните станции бяха открили, че могат да разчитат на повишено финансиране, с което да реализират доскоро неосъществимите си мечти. Бела разглеждаше с почуда снимките от Големия телескоп в Чили и неговия събрат, кръстен, без капчица въображение и изобретателност. Много големия телескоп от Мароко, както и едно чудовище на име „Бухал“, съкращение от английското название за Смайващо голям телескоп, от един район, наричан „Станция Ц“ в Антарктида, където стомана в количество, достатъчно да се построи втора Айфелова кула, подкрепяше исполинско огледало с диаметър няколкостотин метра. „Бухал“ се занимаваше с раждането на първите звезди във вселената, а също така картографираше повърхностите на планетите от близките слънца.
Орбиталните и космически установки бяха не по-малко впечатляващи. Най-успешна от новите космически обсерватории беше несъмнено станция „Циклопите“, която следваше Земята на стабилна орбита в точката на Лагранж. На „Циклопите“ бяха сглобили телескоп с единична много голяма „фреснелова“ неогледална леща.
Що се отнасяше до това, което търсеха всички тези очи, бяха плячкосани цял век научни изследвания на ентусиасти от СЕТИ. Имаше разработени стратегии за засичане на сигнали от всякакви типове, до най-дребните изригвания — заблудени отражения от лазерни комуникации, дори когато дължината им беше едва една милиардна от секундната.
Пакстън освен това им разказа за друг тип „очи“, цяла флотилия, разпръснати из Слънчевата система чак до орбитата на Нептун. Придружи думите си с обемно изображение на Космически монитор W7-6102-016, изведен на орбита около Сатурн.
— Това са нашите роботизирани часовои, нашата предна линия — обясни гордо. — Космически монитор W7 е типичен представител, наблъскан със свръхмодерна апаратура и снабден с подсилена броня. Тези малки и верни пазачи патрулират небето чак до границите на системата. Освен това се следят едни други.
— Това е вярно — намеси се с леко неуверен глас професор Карел. — Всъщност тъкмо наблюдението на един такъв монитор, проследил разрушаването на W7-6102-016, а не информацията, пратена от самата сонда, предизвика вниманието ми.
— Разбрах, че живеем в натъпкана с наблюдателни средства система — обобщи Бела. — Какво друго имаме, Бил?
— Оръжия. — Пакстън махна с ръка и холоизображението на KM W7-6102-016 изчезна.
— Наричаме тази концепция „Крепостта Сол“ — продължи все тъй навъсено Пакстън. — Имаме изградени поредици от защитни съоръжения, като се започне от външните граници на системата до самата й сърцевина, тоест Земята. Но вие и сама знаете, госпожо, че разполагаме с подобни установки чак при Троянските астероиди.
Троянските астероиди представляваха група малки планети, обикалящи около Юпитер в неговата точка на Лагранж. В момента дъщерята на Бела бе на Троянската станция, служеше на космически кораб от ново поколение, наричан още „А-кораб“. Всичко това естествено бе дълбоко засекретено.
— След това имаме астероиди. За целите на военното планиране използваме Астероидната линия, централния пояс на границата между Вътрешната и Външната система. По-насам следват станции в Лагранжовите точки на Марс и Земята…