В самата Земно-Лунна система имаше оръжейни инсталации на Луната, както и в лунната Лагранжова точка и в орбита около Земята — спътници-убийци, които бяха в състояние да поръсят всеки нашественик с дъжд от куршуми, да го изпекат с рентгенови лъчи и лазери или просто да го таранират. Имаше и наземно базирани системи, тежкокалибрени лазерни установки, лъчеви оръдия и дори стари междуконтинентални балистични ракети от епохата на Студената война, преустроени да отнасят смъртоносния си товар далече от Земята. В горните слоеве на земната атмосфера непрестанно патрулираха бойни самолети, натоварени с оръжия, които можеха да отразят всяка ракетна атака срещу Земята. И така нататък. Изглежда, цялото околоземно пространство гъмжеше с всякакъв вид оръжия — от земната повърхност до НОЗО, ВОЗО и ГЕО, както ги изреди Пакстън — съкращения за ниска околоземна орбита, висока околоземна орбита и геосинхронна орбита.
Но дори целият този оръжеен арсенал се оказа само началото. Всичко, което можеше да се използва като оръжие, също попадаше в тази категория. Системите за контрол на „космическото време“, с техните гигантски огледала, можеха лесно да бъдат преориентирани. Всеки плуг бе пригоден да стане меч.
Бела усети, че й се завива свят при мисълта за отчаяния отпор, който бе готова да даде Земята, в случай че отново бъде заплашена. Изглежда, никой не си помисляше, че тези оръжия, създадени да водят война срещу небето, можеха лесно да бъдат обърнати и използвани против вътрешен „враг“.
— Всички ние си даваме сметка, разбира се — продължи Пакстън, — че цялата тази армада ще е безсилна срещу една нова Слънчева буря. Ето защо разполагаме с резервни системи. Не знаем с какво биха могли да ни ударят следващия път тези Първородни. По тази причина се наложи да обърнем поглед в другата посока — към стари причинители на болести, създадени от майката природа, които са ни сполетявали в миналото и ние сме се справяли с тях…
Той се премести към нова таблица, мрачна класификация на познатите и възможни катастрофи.
Тук имаше „локални бедствия“ от рода на мощни вулканични изригвания, войни от двайсети век и „глобални бедствия“, довели до унищожаването на значителна част от земното население, които биха могли да последват сблъсък с астероид, както и „крайни по сила инциденти“, които да доведат до изтребването на почти целия човешки род и заплашващи живота на планетата.
— Ако не беше щитът — заговори с отсечен глас Пакстън, — Слънчевата буря щеше да предизвика бедствие от подобен характер, тъй като щеше да разтопи земната повърхност до основните скали. Тъкмо щитът успя да редуцира пораженията до степен на „глобална катастрофа“.
Пакстън добави, че Слънчевата буря е била първата и основна причина да се погледне по нов начин на защитата на Земята и околното пространство.
— Опитваме се да променим нашата индустриална база по такъв начин, че да е в състояние да се възстанови максимално бързо в случай на нова катастрофа. Така например, ако се наложи да построим нов щит, можем да го направим по-ефективен. Разбира се, някои ще посочат, че като изложена на всякакви рискове раса, сме длъжни да извършим подобна подготовка дори ако Първородните не съществуват. Разполагаме с някои предимства. Базираната в космоса инфраструктура ще помогне за възстановяването на земната цивилизация. Системите за контрол на времето ще стабилизират нарушения климат, както стана след Слънчевата буря. Орбиталните станции ще изградят наново поразените космоелеватори. Имаме космически енергийни системи и орбитални телекомуникационни системи. Разполагаме дори с болници в космоса. Бихме могли да произвеждаме и храна в орбитални или лунни ферми. Децата на Земята ще се върнат, за да помогнат на болната си майка. — Той направи кисела физиономия. — Стига, разбира се, шибаните космически да се съгласят да ни сътрудничат. Но ще ви призная, че в планирането си стигнахме дори отвъд това и обмислихме най-лошия сценарий. — Той бавно плъзна поглед по лицата на присъстващите. — Трябва да сме подготвени за пълното изтребление на човечеството. Всеки знае, че вече разполагаме с немалко население извън Земята. Но според някои специалисти все още не е сигурно, че тези колонии биха могли да оцелеят, в случай че Земята бъде унищожена. Помислили сме дори за това.
И заговори за бункери, на Земята и на други планети, един от тях на Луната, в планината Пико, друг в Море Ибриум. Архиви, съдържащи мъдростта на цялото човечество, върху златни дискове или на електронни записи. ДНК хранилища. Замразени зиготи. Складове, които да бъдат отворени от всеки, пристигнал в околностите, когато човечеството вече не съществува. „Земната поща“, тази отчаяна пратка към звездите на фрагменти от човешката култура в навечерието на Слънчевата буря, бе друг вид хранилище.