Квинтесенциалната анизотропна сонда беше продължение на един летателен апарат, наречен Уилкинсънова микровълнова анизотропна сонда, която през 2023 бе изучавала далечното ехо на Големия взрив и за първи път бе успяла да хвърли светлина върху градивните елементи на вселената — барионична материя, тъмно вещество и черна енергия. Тъкмо черната енергия, наричана от някои „квинтесенция“, бе горивото, подхранващо разширяването на вселената. Предназначението на КАС бе да измери въздействието на това космическо разширяване, като издирва еха от първични звукови вълни.
— Беше наистина много елегантна концепция — продължи Карел. — Първичната вселена, малка, плътна и невероятно гореща, е била като ехоотразителна камера, изпълнена със звукови вълни, пораждани в тази гигантска турбуленция. Но след това е започнала бързо да се разширява. — Той разпери деликатните си ръце. — Пуф. Внезапно е възникнало достатъчно място, за да може материята да се охлади и да бъдат заченати много по-интересни физични процеси. С нарастване на разстоянията звуковите вълни започнали да се разпръскват. Но оставяли отпечатък, модел на компресия, въздействащ върху формирането на първите галактики. И така, като картографираме разпръскването на галактиките, ние се надяваме да реконструираме първичните звуци. Което на свой ред ще ни осигури ключ към разгадаване на физичните принципи на квинтесенцията — черната енергия, която в онези времена…
Забелязала растящо неспокойствие в редиците на присъстващите, Бела го прекъсна меко:
— Бил, мисля, че е време да преминеш към същината.
Той й се усмихна. Беше разпънал пред себе си холоекран, който бе влязъл във взаимодействие със системите на масата.
— Ето ви модел за разширяването на космоса. — Появи се островърха графика, разчертана в логаритмична скала, с катереща се крива. Той заговори за това как тази крива била определена след анализиране на старата светлина, идеща от най-далечните звезди. „Честотата“ на моделите на галактическо подреждане била свързана с честотите на тези изгубени звукови вълни.
Този път го прекъсна самият Пакстън.
— Божичко, стига с тези загадки. Накъде биете с всичко това?
Карел затрака по екранчето.
— Един от хората ми се натъкна на филм, пресъздаващ разрушаването на KM W7-6102-016.
— Бих искал да зная как се е добрал до него — изръмжа Пакстън.
— Как се е добрала, ако трябва да сме точни — отвърна все така невъзмутимо Карел. — Става въпрос за едно момиче, Лайла Нийл. Нигерийка, невероятно умна. Та разрушаването на КМ се оказа доста странен инцидент. По нищо не изглеждаше да е бил ударен от оръжие отвън. По-скоро сякаш се бе разпаднал отвътре. Въз основа на това Лайла конструира разширяваща се крива за космическия монитор, за да покаже нагледно как е свършила неговата малка вселена.
Той извика втора графика. Скалата бе различна, но заключението се налагаше от само себе си. Кривата на разширение на КМ съвпадаше с космическия профил, съставен от КАС. До такава степен, че можеха да бъдат наложени една върху друга.
— И какво означава това? — изумено попита Бела.
— Мога само да предполагам — отвърна Карел.
— Ами да чуем предположението, за Бога! — тросна се Пакстън.
— Струва ми се, че КМ е бил разрушен при специфично и локализирано използване на черна енергия, или квинтесенция. Бил е разкъсан отвътре от същата тази сила, която предизвиква разширяването на вселената и която по някакъв начин се е фокусирала върху малкия летателен апарат. Наречете го космическо оръжие. Забележително, нали? — Той се усмихна. — Лайла го кръсти „К-бомба“.
— Умно. — Пакстън щракна с пръсти. — И как ще спрем това нещо — ще го свалим със стрелба, или ще го отразим?
Карел изглеждаше изненадан, че му задават подобен въпрос.
— О, нямам ни най-малка представа. Адмирале, това не е Слънчевата буря, която макар и енергетична по характер, бе доста примитивна по рода си. Тук става въпрос за физични принципи, които почти не познаваме. Трудно е да си представим как бихме могли да реагираме по начин, който да окаже въздействие.
— Но, Бил — обади се Бела, — какво ще се случи, ако тази К-бомба достигне Земята?
Той отново изглеждаше изненадан от въпроса.
— Ами то е почти очевидно. Ако се задейства по същия начин — а нямаме причини да смятаме, че мащабите на действието й са ограничени — последствията ще са същите както с КМ. — Той щракна с пръсти. — Пуф!