Тишината в стаята бе абсолютна.
Бела огледа присъстващите. Допреди малко тези небесни ветерани изглеждаха, сякаш се забавляват. А сега внезапно се бяха смълчали, притихнали. Бяха си намерили майстора.
Нямаше никакво съмнение, че това ново космическо оръжие ще премине през дълбоко ешелонираната земна защита като нож през масло.
— Е, добре. — Тя се понадигна. — Разполагаме с двайсет и един месеца, докато стигне Земята. Какво ще предприемем?
— Трябва да го спрем — заяви незабавно Пакстън. — Това е единствената ни възможност. Няма друг начин да спасим населението — не можем да евакуираме цялата проклета планета. Ще хвърлим срещу него всичко, с което разполагаме. Като започнем със силите на Троянската база.
Бела знаеше какво има предвид. А-корабите. Което би означавало, че най-вероятно Една ще вземе участие в мисията. Опита се да отхвърли тази мисъл.
— Добре, Боб, издай заповед да подготвят операцията. Но няма никаква причина да смятаме, че оръжията ни ще се окажат достатъчно ефикасни. Трябва да научим колкото се може повече за това нещо, да потърсим слабите му места. Професор Карел, смятайте се за мобилизиран.
Карел склони леко глава.
— Има и още нещо — заяви с тежък глас Пакстън.
— Да?
— Бисиса Дът. Изпуснали сме я. Избягала е с космоелеватора като плъх през канал.
Бела го погледна смаяно.
— С космоелеватора? Но къде може да е отишла?
— Не зная. Възможно е дори тя да не знае, след като малко преди това е напуснала Хибернакула. Помогнал й е някой мръсен космически…
— Адмирале! — възрази Бела. — Тези изрази няма да ни помогнат да стигнем доникъде.
Той й се ухили с вълча усмивка.
— Добре, извинявам се. Но трябва на всяка цена да открием Бисиса Дът.
Бела въздъхна.
— Добре де. Мен пък ме чака среща с неколцина президенти. Има ли нещо друго?
Пакстън поклати глава.
— Нищо, за което да се сетя. И — всички — моля ви, никакво изтичане на информация.
Бела се изправи. Беше доволна, че е поканила Карел, който успя да демонстрира, че добре подготвената реч няма силата на солидните познания и прозорливия ум. Ако не бяха наблюденията на неговата гениална студентка, едва ли щяха да знаят за истинската природа на тази аномалия, това оръжие, тази К-бомба.
Какво друго още не знаеха? Какво бяха пропуснали или не можеха да видят?
Какво още?
14: Отвъд орбитата
След първите двайсет и четири часа вълнението от пътешествието изчезна почти напълно. Бисиса не би повярвала, ако в началото й бяха казали, но настъпи момент, в който изпитваше само досада.
С намаляването на гравитацията все повече предмети се издигаха във въздуха: завивки, дрехи, остатъци от храната. Беше като да къмпингуват в повреден асансьор, мислеше си Бисиса. Люспите от гладко обръснатата глава на Алексей бяха най-неприятни. Освен това беше много трудно да се мият. Разполагаха с достатъчно питейна вода, но кабината не беше оборудвана с душ и след първите няколко дни започна да вони като в тоалетна.
Бисиса се стараеше да използва времето конструктивно. Работеше над възстановяването си от Хибернакула. Спеше много и Алексей и Мира й помагаха да изпълнява упражнения в ниска гравитация, като я придържаха към стената, за да може да напряга нужните групи мускули. Но имаше толкова много свободно време, което едва ли можеше да се запълни с упражнения и сън.
Алексей също си намираше занимания. Непрестанно проверяваше системата за управление на паяците, дори правеше визуален оглед на херметическата изолация на кабината и на филтрите. Докато работеше, си мърмореше под нос или пееше — възторжени тихи химни, възпяващи слънчевата светлина.
Бисиса все не успяваше да поговори с дъщеря си. Имаше чувството, че Мира се е затворила в себе си, сякаш през времето, когато Бисиса бе спала криогенен сън, бе развила необяснима депресия.
Бисиса реши да отложи тази задача за по-късен етап, когато най-сетне се отделят от лентата.
Веднъж подметна:
— Ще ми се да можехме да се завъртим около Земята, за да видя и другите космоелеватори. Дори не знам колко са.
Мира започна да ги брои на пръсти.
— Модимо в Африка. Бандара в Австралия, майката на всички. Джианму в Китай. Марахуака във Венесуела, Южна Америка. Всичките на имената на небесни богове. Ние, европейците, си имаме Игдрасил.