— Скандинавското название на Световното дърво.
— Точно така.
— А американците са построили Стълбата на Яков.
Алексей се засмя.
— „И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея“. Битие, двайсет и осем, дванайсет.
— Америка все още е силно религиозна страна — каза Мира. — Предполагам затова са отхвърлили северноамериканското название за Световното дърво. Имаше референдум.
— Защо толкова много различни народи имат митове за Световното дърво? Струва ми се доста странно.
— Някои антрополози смятат, че е плод на човешкото въображение — причудливи форми на облаците, които наподобяват клони и гигантски стебла. Или може би това е митът за Млечния път. Други казват, че се дължало на слънчевата активност.
— Много хора се страхуват от елеваторите — обясни Мира. — Има и такива, които твърдят, че е ерес. Задна вратичка към Царството Божие. Все пак съвсем наскоро тъкмо оттам дойде заплахата за Земята и те още не са го забравили.
— Което бе и причината за нападението срещу Африканския елеватор — рече Алексей. — Може да няма логика, но е така.
— За космически познаваш доста добре земната култура.
— Защото съм се интересувал. Но аз я разглеждам отвън. Като антрополог в известен смисъл.
— Аз пък смятах, че всички космически ще са рационални като компютри — подметна Мира.
— О, не! — Алексей се засмя. — Разработваме цяла нова система от мании.
И през цялото време продължаваха да се изкачват. Планетата постепенно се смаляваше — първо заприлича на футболна топка, после на грейпфрут, на топка за крикет и накрая стана толкова малка, че Бисиса вече не можеше да различава очертанията на континентите. Представата за невероятните размери на конструкцията, по която пълзяха, смразяваше ума й.
На третия ден от началото на пътуването минаха през първото съоръжение, откакто бяха напуснали Земята. Събраха се в средата на кабината, за да наблюдават приближаването му.
На пръв поглед изглеждаше като широк пръстен от надуваеми модули, повечето с приблизително цилиндрична форма, изрисувани в ярки цветове и сияещи като гигантски играчки на постоянната слънчева светлина. Алексей обясни, че това е комбинация от хотел и развлекателен парк, все още незавършен и необитаем. Официалното му название щяло да е „При Яков“. Основен инвеститор били „Дисни“. Надявали се да си върнат част от парите, които непрестанно губели от старите паркове на Земята.
— Чудесно място за хотел — одобри Мира. — Само на три дена път и с достатъчна гравитация да се избегне бъркотията, която настъпва при нула g.
— Да, още едно подходящо приложение на елеватора — съгласи се Алексей. — Всъщност това е само началото. След играта винаги идва сериозната част — бизнес центрове, жилищни помещения, орбитални градове. Цяла една нова реалност. Съвсем като железниците през деветнайсети век.
Бисиса неусетно улови Мира за ръката.
— Живеем в забележителни времена, нали?
— Да, мамо, така е.
Подминаха хотела за броени секунди и Бисиса отново имаше възможност да добие представа за истинската им скорост. Но само за кратко, тъй като скоро ги обгърна тъмнина, в която изглеждаше сякаш са увиснали насред космоса. Все пак краят на пътуването наближаваше.
На осмия ден преминаха отвъд геосинхронната точка. За един съвсем кратък момент се намираха в нулева гравитация, обикаляйки в орбита около Земята, както би трябвало да прави всеки уважаващ себе си спътник, макар че от няколко дена гравитацията бе толкова слаба, че това на практика нямаше никакво значение.
На геосинхронната точка имаше друго съоръжение, огромно колело, чиято главина бе центрирана върху лентата. И тази конструкция не беше завършена. Бисиса различаваше ясно малки монтажни машини, които пълзяха по огромното метално скеле, а също и отблясъците на заварките. По-нататък, зад огромни прозорци, зеленееха причудливи растения.
Геосинхронизираната станция отплава надолу, отдалечи се под тях и постепенно изчезна, а те продължаваха да се носят из пустошта.
След като подминаха геосинхронната точка, ефективната гравитация на паяка смени полюса си, тъй като центростремителната сила, балансирана от гравитацията на геосинхронна позиция, доби надмощие и се опитваше да ги откъсне настрани. „Долу“ вече беше в посока, обратна на Земята. Наложи се да пренаредят кабината — покривът стана под и обратно. Алексей обясни, че кабините, предназначени изцяло за пътници, вършели това автоматически.