Выбрать главу

— Радвам се да чуя гласа ти отново.

Пауза.

— И аз твоя, Бисиса.

— Талес — защо има забавяне в отговора? Ах, да. Все още ли си на Луната?

— Да, Бисиса. Връзката ни е ограничена от скоростта на светлината. Също както е било някога с Нийл Армстронг.

— Но защо не те прехвърлят на Земята? Така не е ли по-неудобно?

— Съществуват начини да се избегне забавянето. В спешни моменти местни програми поемат част от работата — по време на медицински процедури например. Но иначе така е за предпочитане.

Отговорът на Талес изглеждаше предварително подготвен. Или дори записан, като сценарий. Имаше нещо друго зад местонахождението на Талес на Луната, нещо, което той не й казваше. Но тя не гореше от желание да разплита тази загадка.

— Попита за рева — припомни й Талес.

— Да. Приличаше на лъвски рев. На африкански лъв.

— Точно това беше.

— И какво ще прави африкански лъв тук, в сърцето на Северна Америка?

— Бисиса, сега национален парк Гранд каньон се нарича парк „Джеферсън“.

— Е, и?

— Всичко това е част от възстановяването. Ако погледнеш надясно…

На хоризонта на север тя видя масивни силуети, огромни, като подвижни хълмове. Талес накара прозореца да увеличи изображението. Оказа се, че са слонове, цели стада, заедно с малките.

— Разполагам с подробна информация за целия парк.

— Сигурна съм, че е така, Талес. Още нещо. Каква е онази постройка там? Дето прилича на скеле?

Оказа се, че е енергоматрица, наземна станция за орбитален микровълнов енергиен колектор, който препращаше енергията на повърхността.

— Инсталацията е доста голяма, десет квадратни километра.

— Безопасно ли е? Видях около нея да се навъртат машини.

— О, да, напълно безопасно за хората. И за животните също. Но все пак има забранена зона.

— Като стана дума, Талес… тези светлинни в небето…

— Огледала и платна. Бисиса, вече има много съоръжения на околоземна орбита. Картината наистина е впечатляваща.

— Значи са материализирали мечтите си. Бъд Туук щеше да е доволен.

— За жалост полковник Туук е мъртъв…

— Няма значение.

— Бисиса, има и човешки съветници, с които можеш да разговаряш. За всичко, което пожелаеш. Като подробности за хибернацията например.

— Обясниха ми всичко, преди да ме натикат в хладилника.

Хибернакулът беше продукт на Слънчевата буря. Първият бе построен в Америка още преди това събитие, когато богаташите искаха да прескочат предстоящите тежки години и да се пробудят отново в епохата на възстановяване. Бисиса бе влязла в своя през 2050-а, осем години след бурята.

— Мога да ти разкажа за всички медицински открития от времето на твоето заспиване — продължи Талес. — Например, оказва се, че клетъчните нужди от водороден сулфид са реликва от много ранен период на еволюцията на Земята, когато аеробните клетки все още са делели света с метаногените.

— Това прилича на вълшебна приказка.

— Но има и друга страна… — продължи внимателно Талес.

— Каква друга страна? — попита тя, усещаше нарастващо смущение.

Всъщност Бисиса имаше съвсем конкретни причини да избяга в Хибернакула. Мира, двайсет и една годишната й дъщеря, се бе омъжила против желанието й и бе напуснала Земята. Самата Бисиса също искаше да се освободи от славата си на личност, свързана по някакъв начин с причинената от Слънчевата буря катастрофа, въпреки че дейността й от онези съдбовни дни и дори истинската причина за бурята трябваше да бъдат запазени в дълбока тайна.

— Както и да е — въздъхна тя. — Когато подписвах документите, ме увериха, че решението ми може да се категоризира като изпълняване на обществен дълг. Спестяванията ми бяха насочени към разработването на технологии, които един ден ще бъдат използвани във всичко — от трансплантация на органи до биосъхраняването на екипажи, изпратени на продължителни полети. Ползата от мен в един свят, опитващ се да се съвземе след бурята, щеше да е колкото от…

— Бисиса, напоследък е разпространено мнението, че хибернацията е един вид рафинирано самоубийство.

Това я свари неподготвена. Аристотел щеше да е по-деликатен.

— Талес — каза Бисиса твърдо. — Ако поискам да разговарям с някого по този въпрос, това ще е дъщеря ми и никой друг.

— Разбира се, Бисиса. Имаш ли нужда от още нещо?