В новия парк „Джеферсън“ се опитваха да реконструират екосистемата, съществувала тук преди края на последната ледникова епоха, като внасяха екземпляри, максимално наподобяващи изчезналите в онези времена.
Бисиса кимна.
— Африкански и азиатски слонове в замяна на мамутите и мастодонтите.
— Камили вместо изчезналите камелиди. Разнообразни породи коне. Дори зебри, струва ми се. Както и носорози, тревопасни със сходна маса и хранителен режим.
— И лъвове за върха на пирамидата, предполагам.
— Да. Отвъд океана има и други паркове. В Британия половината Шотландия е естествена дъбова гора.
Бисиса се загледа към високомерните камили.
— Предполагам, че има благотворен ефект. Всички тези дейности след катастрофата. Оздравителен. Събудих се, за да установя, че след толкова много години все още живея в свят, който се бори с последствията от Слънчевата буря.
— Така е — съгласи се Мира и се навъси. — И не всяко решение е правилно като това да се построи Плеистоценов парк. Мамо, хората знаят истината за бурята. В началото се пазеше в тайна. Дори названието Първородни бе скрито от обществеността. Нямаше и намек, че бурята е преднамерен акт. Предизвикана от сблъсъка на планета с размерите на Юпитер със Слънцето. Но скоро истината излезе наяве. В началото бяха само слухове. Скоро обаче те се превърнаха в неудържима река от информация — когато поколението, което бе воювало с бурята, трябваше да се пенсионира и вече нямаше какво да губи.
— Изненадана съм, че са успели да запазят толкова дълго всичко това в тайна.
— Дори сега има много хора, които не вярват, че е станало така. Хората са уплашени, мамо. Негодници в правителството и индустрията разчитат на този страх. Те милитаризираха Земята, дори цялата Слънчева система. Наричат го Война с небето.
Бисиса изсумтя недоволно.
— Това е смешно. Как може да се воюва с абстракция?
— Предполагам, че точно това им е целта. Тези, които контролират небето, притежават огромна власт. Защо според теб продължават да държат Талес на Луната?
— Аха. Защото никой не може да го прехвърли тук. Ти затова ли напусна?
— Мамо, те прахосват трилиони. И най-лошото е, че не провеждат никакви сериозни изследвания за това, което знаем за технологията на Първородните. Очите например. Управлението на пространство-времето, създаването на джобни вселени. Неща, които действително могат да ни бъдат от полза, ако отново изникне заплаха.
— Всъщност са те изгонили, така ли?
— Да. За мен беше забавно, мамо. Трябваше да отида на Луната! Но не можех да преглътна лъжите им. Има много хора на планетата и извън нея, които разсъждават като мен.
— Извън нея?
— Мамо, след Слънчевата буря съществува цяло едно поколение, родено на други светове. Наричат се космически. — Тя погледна майка си, сетне отмести очи. — Тъкмо един от тях се свърза с мен. И ме помоли да дойда да те взема.
— Защо?
— Нещо се задава.
Простички думи, от които по гърба на Бисиса пробягаха тръпки.
Движеща се светлина привлече вниманието й. Тя вдигна очи и зърна ярък спътник да пресича небето.
— Мира — какво е това? Изглежда ми старовремско сред всички тези космически огледала.
— Това е „Аполо 9“, мамо. Всъщност реконструкция. Изстреляна е на днешния ден преди сто години. Правителството реши да повтори класическите полети. В памет на епохата преди Слънчевата буря.
Паметници и реконструкции. Човечество, вкопчено в собственото си минало. Изглежда, наистина целият свят все още беше в шок.
— Хубаво де. Какво искате от мен?
— Ако се чувстваш добре, да си събираш багажа. Тръгваме.
— Къде?
Мира се засмя, но малко пресилено.
— Просто напускаме Земята…
7: Медалът Туук
Колоната коли спря пред една къща в покрайнините на Чизик.
Бела слезе, придружена от двамата си телохранители, мъж и жена със защитни брони, мълчаливи и анонимни като всички свои колеги. Жената носеше черно кожено куфарче.