Ричард повдигна едната си вежда.
— Изглежда, се готвиш да се присъединиш към трапезата.
Усмивката се изпари от лицето на Чейс.
— Не съм тук като гост — погледът му се спря на Калан.
Ричард почувства неловката ситуация. Хвана Калан за ръката и я дръпна напред. Тя пристъпи леко, без страх.
— Чейс, това е моя приятелка, казва се Калан.
Той й се усмихна.
— А това е Дел Брандстоун. Всички го наричат Чейс Преследвача. Мой стар приятел. С него сме в безопасност.
После се обърна обратно към Чейс.
— Ти също можеш да й имаш доверие.
Тя погледна едрия мъж, усмихна му се и кимна в знак на съгласие.
Чейс й кимна веднъж в смисъл, че няма проблеми, сякаш думата на Ричард е достатъчен залог. Погледът му се плъзна по тълпата, спирайки се на определени хора, проявяващи интерес към тях тримата. Избута другите двама от обляното в слънчеви лъчи открито пространство около стълбите към сянката по-встрани.
— Брат ти повика всички гранични надзиратели — преди да продължи, той направи пауза, за да хвърли още един поглед наоколо. — За своя лична охрана.
— Моля! Това е пълна глупост! — Ричард не можеше да повярва. — Майкъл разполага с Домашната охрана и с армията. За какво са му и малкото гранични надзиратели?
Чейс постави ръка върху дръжката на единия от ножовете си.
— За какво наистина. — Лицето му не издаваше никакви чувства. Това рядко се случваше. — Може би сме му необходими тук, за да направи впечатление. Хората се страхуват от надзирателите. Откакто убиха баща ти, ти потъна в гората, не казвам, че нямаше да направя същото, ако бях на твое място. Казвам само, че не си се мяркал наоколо. Странни неща се случват, Ричард. Разни хора се разхождат нагоре-надолу нощем. Майкъл ги нарича „граждани с чувство за отговорност“. Той разправя някакви глупости за заговори против правителството. Навсякъде е поставил гранични надзиратели.
Ричард се огледа, но не видя нито един. Знаеше, че това не означава нищо. Ако граничен надзирател не желаеше да бъде забелязан, можеше да стои под носа ти и пак да не можеш да го видиш.
Докато гледаше как очите на Ричард сноват наоколо, Чейс барабанеше с пръсти по дръжката на ножа.
— Момчетата ми са тук, повярвай ми.
— Добре де, а откъде знаеш, че Майкъл греши, ами убийството на бащата на Първия съветник и цялата тая история?
Чейс го погледна възможно най-възмутено.
— Познавам цялата измет на Западната земя. Няма никакъв заговор. Може би щяхме да се позабавляваме, ако имаше, но ми се струва, че съм просто част от декора. Майкъл нареди да стоя така, че да ме виждат.
Изражението на лицето му стана по-сурово.
— А що се отнася до убийството на баща ти, ами Джордж Сайфър и аз помним толкова отдавнашни времена, толкова отдавнашни, когато ти още не си бил роден, времената от преди границата. Той беше добър човек. Гордеех се, че мога да го нарека приятел.
В очите му проблесна гняв.
— Вече поизкълчих някой и друг пръст.
Той премести тежестта на другия си крак, хвърли още един поглед наоколо и след това спря отново зловещото си изражение върху Ричард.
— Здраво ги поизкълчих. Достатъчно, че да накарам притежателите им да кажат и майчиното си мляко, ако се наложи. Никой не знае абсолютно нищо и, повярвай ми, ако знаеше, щеше да бъде щастлив да посъкрати разговора ни. За първи път ми се случва да няма кого да преследвам и да не мога да надуша абсолютно никаква следа.
Той сви рамене и усмивката му се върна на лицето, щом погледът му се плъзна по Ричард, оглеждайки го от главата до петите.
— Като говорим за измет, ти какви си ги вършил? Приличаш на някой от моите клиенти?
Ричард погледна Калан, след това отново Чейс.
— Бяхме високо горе в Старата гора — той сниши глас. — Нападнаха ни четирима мъже.
Чейс повдигна вежда.
— Да познавам някой от тях?
Ричард поклати глава.
Чейс се намръщи.
— И какво стана с тия четиримата, след като ви нападнаха?
— Нали знаеш пътеката, която пресича Отвесната скала?
— Разбира се.
— Лежат на камъните под нея. Ще трябва да си поговорим.
Чейс отпусна рамене и се вгледа в двамата.
— Ще хвърля един поглед — той сключи вежди. — Как го направихте?
Ричард размени бърз поглед с Калан, после пак се обърна към граничния надзирател.
— Мисля, че добрите духове ни помогнаха.
Чейс хвърли по един подозрителен поглед и на двамата.
— Така ли? Ами, май ще е по-добре да не казваш това на Майкъл точно сега. Не мисля, че той вярва в добри духове.