— Това са двама от помощниците на Майкъл. Познават ме. Вероятно се чудят къде съм бил и защо изглеждам толкова ужасно.
Той се вгледа в очите й и каза тихо, така че никой да не ги чуе:
— Всичко е наред, Калан, успокой се. Онези четиримата от сутринта са мъртви. Вече си в безопасност.
Тя поклати глава.
— Ще последват и други неща. Не трябва да оставам с теб. Не бих искала да подлагам живота ти на опасност. Ти си приятел.
— Няма начин друга четворка да те проследи, не и след като вече си тук, в Града на елените. Невъзможно е.
Беше достатъчно добре запознат с изкуството на проследяването, за да бъде сигурен в думите си.
Калан закачи с пръста си яката му и го придърпа към себе си. В зелените й очи проблесна искрица на застрашителна нетърпимост.
Гласът й се превърна в бавен, пронизителен шепот.
— Когато напуснах земята си, петима магьосници скриха следите ми със заклинания, така че никой да не знае накъде съм тръгнала и да не може да ме проследи, а след това се самоубиха, за да не може никой да ги накара да проговорят! — тя гневно скръцна със зъби, очите й се навлажниха. Започна да трепери.
Магьосници! Ричард се вцепени. Най-накрая си пое въздух и внимателно махна ръката й от ризата си, поемайки я в двете си ръце, гласът му едва се чуваше сред глъчката.
— Съжалявам.
— Ричард, боя се до смърт!
Калан трепереше все по-силно.
— Ако днес не те бях срещнала, нямаш представа какво щеше да стане с мен. Смъртта щеше да бъде най-доброто, което можеше да ми се случи. Не знаеш нищо за тези хора.
Тя се затресе неистово, без да се опитва да овладее страха си.
Кожата по ръцете му настръхна. Леко я премести зад колоната, където не можеха да ги видят.
— Съжалявам, Калан. Нямам представа за какво говориш. Ти знаеш поне малко за нещата, докато аз нямам абсолютно никаква представа. Също съм уплашен. Днес на скалата… Никога не съм изпитвал подобен страх. И всъщност не направих нищо, което би могло да ни спаси.
Ричард видя колко е уплашена и това му даде сили да се опита да я успокои.
— Това, което направи — каза тя, като с усилие изричаше гласно думите, — беше достатъчно. Достатъчно, за да ни спаси. Без значение колко нищожно си мислиш, че е, то беше достатъчно. Ако не ми беше помогнал… Не бих искала моето присъствие да ти навлече неприятности.
Той стисна ръката й по-здраво.
— Няма. Имам приятел, Зед. Може би той ще знае какво да направим, за да си в безопасност. Малко е странен, но е най-умният човек, който познавам. Ако има някой, който знае какво трябва да направим, това е Зед. Щом можеш да бъдеш проследена навсякъде, тогава няма къде да избягаш. Те ще те открият. Нека те заведа при Зед. Веднага след като Майкъл произнесе речта си, ще отидем у дома. Ще можеш да поседиш срещу огъня, а на сутринта ще те заведа при Зед.
Той се усмихна и посочи с брадичка към близкия прозорец.
— Погледни.
Тя се обърна и видя Чейс да стои вън до един висок, заоблен в горната си част прозорец. Граничният надзирател я погледна през рамо и й намигна, усмихвайки се топло, преди да приключи с огледа на района.
— За Чейс четворката би била просто забавление. Докато се оправя с тях, би ти разказал някоя наистина сериозна случка. Откакто му казахме за мъжете, те наблюдава.
Това предизвика у нея вяла усмивка, която бързо се изпари.
— Има и още нещо. Мислех, че в Западната земя ще съм в безопасност. Така трябваше да бъде. Ричард, аз можах да премина границата единствено защото беше използвана магия. — Тя все още трепереше, но вече започваше да възвръща контрола над себе си, окуражавана от Ричард.
— Не зная как тези четиримата са я преминали. Това не би трябвало да е възможно. Дори не би трябвало да знаят, че съм напуснала Средната земя. Нещо е променило правилата.
— Ще се заемем с това утре. Засега си в безопасност. Освен това би отнело дни на друга четворка да стигне до тук, нали така? Това ще ни даде възможност да измислим нещо.
Калан кимна.
— Благодаря ти, Ричард Сайфър. Приятелю. Но знай, че ако те изложа на някаква опасност, ще си тръгна преди да пострадаш.
Тя издърпа ръката си и избърса очи.
— Още съм гладна. Можем ли да хапнем още нещо?
Ричард се усмихна.
— Разбира се, какво ти се яде?
— Някоя от твоите любими вкусотии.
Върнаха се обратно при масата и докато чакаха да се появи Майкъл, хапнаха още. Ричард се почувства по-добре не заради това, което тя му каза, а поради факта, че успя да научи още малко за нея, също и защото я бе накарал да се почувства в безопасност. Щеше все някак да намери разрешение на проблема й, щеше да разбере какво става с границата. Колкото и да се страхуваше от отговорите, щеше да ги узнае.